О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 21.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №843/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК, образувано по частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №41 от 15.02.2017г., постановено по т.д.№213/2017г. по описа на Върховен касационен съд, І т.о, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение №6028/15.07.2016г. по в.гр.д.№2338/2016г. на СГС, ГО, ІІІ –г състав.
В частната жалба (неправилно наименована частна касационна жалба) се поддържа, че обжалваното определение следва да бъде отменено. Твърди се, че при характеризиране на делото като „търговско” по см. на чл.280 ал.2 т.1 ГПК, касационният състав не е взел предвид, че спорът е потребителски, както и обстоятелството, че исковата сума се претендира на извъндоговорно основание. Същевременно се излагат съображения за наличие на противоречива практика на ВКС относно понятието „търговско дело” и се иска изготвяне на предложение до общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС по реда на чл.292 ГПК за постановяване на тълкувателно решение по повдигнатия въпрос.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна [фирма] – [населено място], в който се поддържа, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено с присъждане на разноски за изготвянето на отговора на частната жалба. Сочи се, че е налице непротиворечива практика за определянето на търговския характер на спора, воден между двама търговци.
Настоящият състав, след като са запозна с доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на основание чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане като недопустима касационната жалба на [фирма] срещу решение №6028/15.07.2016г. по в.гр.д. №2338/2016г. на СГС, касационният състав е посочил, че цената на предявения иск е 16 708.33 лв. Отразил е, че касационната жалба е подадена след влизане в сила на измененията на чл.280 ал.2 ГПК (обн. ДВ.бр.50/3.07.2015г.), с които съгласно чл.280 ал.2 т.1 ГПК е изключена касационната обжалваемост по търговски дела с цена на иска до 20 000лв. К. състав е обосновал търговския характер на делото като обусловен от качеството на търговци на касатора и на ответника по касационната жалба на основание чл.286 ал.1 във вр. с чл.287 ТЗ и от предмета на спора за възникнало за касатора задължение, свързано с упражняваната от [фирма] по занятие търговска дейност.
Настоящият състав изцяло споделя изложените по-горе доводи не недопустимост на касационната жалба на [фирма] на основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че спорът е потребителски по см. на Закона за защита на потребителите, а не търговски. Според пар.13 т.1 от Допълнителните разпоредби на З. потребител може да бъде само физическо лице. В случая спорът е между две търговски дружество и неговият търговски характер е обусловен от търговския характер на правоотношението, произтичащо от търговска сделка за доставката на електроенергия.
Без значение за определяне характера на делото като търговско е обстоятелството, че основанието на иска е извъндоговорно по чл.55 ал.1 ЗЗД (ищецът претендира, че не дължи исковата сума на ответника – доставчик на електроенергия, начислена по констативен протокол). Налице е непротиворечива съдебна практика (Определение №55/16.02.2015г. по т.д.№390/2015г. на ВКС, І т.о. и др.), според която понятието „търговско дело” по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК е с по-широко съдържание от понятието „спор по търговска сделка”. В понятието търговско дело се включват и споровете, които функционално са обусловени от осъществяваната търговска дейност от търговеца, какъвто е настоящия случай.
Неоснователно е искането, направено с частната жалба, за сезиране на общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС по реда на чл.292 ГПК за постановяване на тълкувателно решение, тъй като не е налице противоречиво решаване на въпроса за търговския характер на дело по спор между двама търговци за доставка на електроенергия от електроразпределително дружество. Изложените в частната жалба съображения за липсата на търговски характер на спорове за учредяване на дружество, за прехвърляне на дружествени дялове, за договор за гражданско дружество, за поръчителство и др., не са относими за характера на настоящия спор между [фирма] и [фирма].
На основание чл.78 ал.8 ГПК /изм. – ДВ бр.8 от 2017г./ във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, приложими като действащи процесуалноправни норми към датата на постановяване на настоящото определение, частният жалбоподател [фирма] следва да бъде осъден да заплати на [фирма] сумата 100лв. – юрисконсулстско възнаграждение за настоящото частно производство.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №41 от 15.02.2017г., постановено по т.д.№213/2017г. по описа на Върховен касационен съд, І т.о.
ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], р-н „К. село” [улица] да заплати на [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] сумата 100лв. /сто лева/- разноски за настоящото частно производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: