1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
гр.София, 21.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1774/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на К. И. Б. срещу определение на Софийски апелативен съд № 3136 от 02.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 3186/ 2017 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 10.01.2014 г. по гр.д.№ 16061/ 2013 г. и по този начин е прекратено производството по подадената от частния жалбоподател против К. искова молба, с която е предявен осъдителен иск за сумата 1 440 000 лв. Прекратяването е постановено в приложение на разпоредбата на чл.126 ал.1 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд незаконосъобразно приел, че с искова молба, по която е образувано гр.д.№ 13261/ 2012 г. на Софийски градски съд, и с тази, по която е образувано гр.д.№ 16061/ 2013 г. на същия съд, е предявен един и същ иск. Поддържа, че с първата молба е предявен иск за обезщетяване на вреди, настъпили на 25.09.2012 г., а с втората – за обезщетяване на вреди, настъпили на 25.11.2013 г. При липса на обективен идентитет между двете дела (според касатора) не е имало основание за прекратяване на производството по повторно заведеното дело. Моли определението, с което това прекратяване е постановено, да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол поставя процесуалноправния въпрос „Отделните неправомерни изпълнителни действия основания ли са за завеждане на отделни искове за обезщетения на претърпяните вреди от всяко едно от тях?”. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Въззивният съд е установил, че производството по делото било образувано по искова молба на К. И. Б. против К., предявен бил осъдителен иск за сумата 1 440 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, с изложено основание на претенцията отказ от страна на ответника да ангажира дисциплинарната отговорност на ЧСИ М. Б. за противоправните му бездействия по изп.д.№ 20128380406341. Констатирал, че пред Софийски градски съд било висящо и гр.д.№ 13261/ 2012 г., също образувано по искова молба на К. Б. срещу К. В по-рано заведеното дело се разглеждал иск за обезщетяване на неимуществени вреди, търпени от ищеца в резултат на отказ от страна на ответника да ангажира дисциплинарната отговорност на ЧСИ М. Б. за виновните му и престъпни действия по изп.д.№ 20128380406341. Въззивният съд посочил, че независимо от различния размер на претендираното обезщетение по двете дела, исковете са идентични, защото почиват на еднакви фактически основания и никой от тях не е заявен като частичен. Затова приел, че са налице предпоставките на чл.126 ГПК за прекратяване на по-късно заведеното дело.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставеният като основание за допускане на обжалването правен въпрос не е обуславящ. Въззивният съд не е приел, че по двете дела се претендира обезщетяване на вреди, настъпили от различни изпълнителни действия. Обратно, съдът е приел, че се претендира обезщетяване на неимуществени вреди не от изпълнителни действия, а от отказ на КЧСИ да търси отговорност от ЧСИ М. Б. за противоправни (но не различни, а едни и същи) деяния. Затова въпросът „Отделните неправомерни изпълнителни действия основания ли са за завеждане на отделни искове за обезщетения на претърпяните вреди от всяко едно от тях?” няма отношение към мотивите на взетото от инстанцията по същество процесуално решение.
По необуславящ правен въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 3136 от 02.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 3186/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: