О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 22.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2371/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. С. Ч. чрез неговите пълномощници адв. Св. Ж. и адв. К. С., срещу определение № 225 от 26.04.2016 г. по ч.гр.д. № 113/2016 г. на Окръжен съд- Ловеч. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното определение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна. Жалбоподателите сочат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по следните въпроси:
1/ Обвързан ли е съдът от материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ, когато липсват доказателства за неговата невярност, съставени по време или съставяне на документа. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното определение с решение № 249 от 12.11.2012 г. по гр.д. № 270/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.
2/ Публичните вземания, които пораждат последиците на чл. 264, ал.4 ДОПК, трябва ли да подлежат на принудително изпълнение. По този въпрос се твърди противоречие с определение № 149 от 29.03.2010 г. по гр.д. № 130/2010 г. на ВКС, І г.о.
3/ Има ли правомощието нотариусът при изповядане на нотариална сделка да извършва проверка относно наличието или липсата на публични задължения извън задължението да изиска от прехвърлителя декларация по чл. 264, ал.1 ДОПК.
4/ Има ли правомощието нотариусът да изиска заплащането на цената по договора за продажба на недвижим имот да бъде извършено по сметка на бюджета, ако страните не са декларирали наличието на изискуеми и ликвидни публични задължения с декларацията по чл. 264, ал.1 ДОПК.
5/ Когато молителят не е представил декларация по чл. 264, ал.1 ГПК с молбата си, нотариусът следва ли да му укаже да представи такива или следва директно да откаже да изповяда сделката.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено Постановление от 10.03.2016 г. на нотариус с рег. № 305 на НК и район на действие Районен съд- Тетевен, с което същият е отказал да състави нотариален акт за покупко- продажба на поземлен имот с идентификатор 62579.502.402 по КККР на [населено място], с продавач С. С. Ч. и купувач [фирма]. Въззивният съд е приел, че жалбоподателят в настоящото производство С. Ч. и [фирма] са подали молба до нотариуса за издаване на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 62579.502.402. Към документите за сделката жалбоподателят Ч. като продавач е приложил удостоверение по чл. 87, ал.6 ДОПК, издадено на 16.12.2015 г. на НАП- ТД София, в което било отразено, че няма задължения. В молбата до нотариуса за издаване на нотариалния акт е посочено, че върху недвижимия имот, предмет на договора за покупко- продажба, има наложена възбрана от НАП и купувачът „С. Р.” е съгласен да придобие имота с посочената тежест. По делото е представено и постановление от 26.09.2014 г. на публичен изпълнител за налагане на обезпечителни мерки, с което за събиране на установено и изискуемо публично задължение на С. Ч. по ревизионен акт от 13.06.2014 г. е наложена възбрана върху процесния имот. При тези доказателства нотариусът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 264, ал.4 ДОПК продавачът следва да даде съгласие сумата от продажбата да се внесе по бюджета на НАП преди прехвърляне на имота, като дотогава отказва изповядане на сделката поради наложена възбрана.
Въззивният съд е приел, че отказът е законосъобразен, доколкото жалбоподателят не твърди и не доказва да е представил декларация по чл. 264, ал.1 ГПК, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Приел е, че удостоверението по чл. 87, ал.6 ДОПК не замества тази декларация, тъй като в него по изрично разпореждане на закона не се отбелязват задълженията по невлезли актове, както и разсрочени, отсрочени и обезпечени задължения. Постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки сочи на съществуването на задължение по смисъла на чл. 264, ал.1 ДОПК, поради което нотариусът би могъл да извърши исканото нотариално действие само ако е подадена декларация по чл. 264, ал.4 ДОПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като поставените от жалбоподателя въпроси не са съобразени с конкретно установената по делото фактическа обстановка и в този смисъл не са обуславящи изхода на спора. Нормата на чл. 264, ал.1 ДОПК изрично повелява, че прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. В случая такава декларация не е представена и не се и твърди да е представена. Според чл. 209, ал.1, т.1 ДОПК ревизионният акт, независимо дали е обжалван или не, подлежи на принудително изпълнение, а след като това е така, постановлението за налагане на обезпечение за събиране на установеното с ревизионния акт задължение на жалбоподателя, сочи на наличието на „подлежащо на принудително изпълнение публично задължение” по смисъла на ал.1 на чл. 264 ДОПК. В този случай законът допуска да се извърши прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижимите имоти, но след заплащане на задълженията или след представяне на декларация по чл. 264, ал.4 ДОПК, с която длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасят от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Разпоредбата на чл. 586, ал.1 ГПК задължава нотариуса при издаване на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот да провери не само дали праводателят е собственик на имота, но и дали са налице особените изисквания на закона за извършване на сделката, каквото е установено в чл. 264 ДОПК.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на , срещу определение № 225 от 26.04.2016 г. по ч.гр.д. № 113/2016 г. на Окръжен съд- Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: