О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
[населено място] ,27,03,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март,през две хиляди и четиринадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3607 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. фонд против решение № 1089 / 31.05.2013 год. по гр.д.№ 3003 / 2012 год. на Софийски апелативен съд , ГК, І състав, с което е потвърдено решение № 3751 / 29.05.2012 год. по гр.д.№ 9286 / 2011 год. на СГС , ГК, І – 18 състав, в обжалваната му част , с която са уважени предявените на основание чл.288 ал.1 т.1 КЗ искове и касаторът е осъден да заплати на ищците И. А. и Д. К. обезщетение за неимуществени вреди – по 40 000 лв. на всеки от тях , както и обезщетение за имуществени вреди – 997,58 лева на първата и 232,58 лв. на втория , ведно със законните лихви върху тези суми от 17.01.2011 година, които вреди са претърпени в причинна връзка с настъпилата при ПТП , по вина на неустановено лице, водач на МПС с неустановена регистрация, смърт на сина на ищците. Касаторът твърди , че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон, в който липсва основание за солидарна отговорност, между застрахователя по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на лек автомобил, по вина и на чийто водач е настъпило ПТП , и Г. фонд, предвид наличието на независимо съпричиняване вредоносния резултат и от водач на автомобил с неустановена регистрация .Счита, че обезщетението е следвало да се редуцира до размера на 1 / 2 от общо дължимото, с оглед приноса на втория участник в ПТП , чийто автомобил е застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ .
Ответните страни – И. А. и Д. К. – оспорват касационната жалба и считат, че не е обосновано основание за допускане на касационното обжалване, поради липса на ясно и точно формулиран правен въпрос , като касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от съдържанието на касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим ,подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че с подписаното , в образуваното наказателно производство срещу водача на застрахования по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ лек автомобил, участник в МПС , споразумение ,задължително за гражданския съд на основание чл.300 ГПК , е призната вината му за настъпване на вредоносния резултат – смъртта на сина на ищците, при изрично прието независимо съпричинителство на същия с поведението на водача на второ , неидентифицирано МПС , спрямо който отделеното в самостоятелно досъдебно наказателно производство е било спряно .Изхождайки от солидарната отговорност на двамата водачи и съгласно чл.122 ал.1 ЗЗД , съдът е приел, че пострадалите могат да предявят исковете си за обезщетение спрямо всеки от тях, респ. спрямо застрахователя на известния водач на застраховано по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ МПС или спрямо Г. фонд, като обезщетяващ гражданската отговорност на водача на неидентифицираното МПС , на основание чл. 288 ал.1 т.1 КЗ .
В изложението по чл.284 ГПК касаторът действително не е формулирал изрично правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 ТР № 1/2010 год. по т.д.№ 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС, като общо е изразил недоволство от постановеното решение, като противоречащо на ППВС № 4/ 1975 год. т.12 , решение по гр.д.№ 2570 / 2004 год. на ВКС, ІV отд. и решение по гр.д.№ 1025 / 2010 год. на ВКС , ІІІ гр. отд.. Никое от посочените две решения не е приложено към изложението, като на съда е служебно известно единствено решение № 71 / 28.02.2011 год. по гр.д.№ 1025 / 2010 год. на ІІІ г.о. ВКС . Същото, обаче, е постановено по процесуалноправния въпрос за редовността на исковата молба , разрешен в противоречие с цитирано решение казуална съдебна практика, с което е приета за нередовна искова молба , в която не е посочено основанието за солидарна отговорност на ответниците, както и по материалноправния въпрос налице ли е такава между конкретните конституирани ответници. В т.12 на цитираното ППВС № 4 / 10975 год. е коментирано приложението на чл.121 ал.1 ЗЗД по отношение солидарната отговорност между прекия причинител на увреждането и Д.,на основание задължителна застраховка „ Гражданска отговорност„, като е прието че липсва такава отговорност, а застрахователната сума се дължи по повод на настъпилото застрахователно събитие, на основание застрахователния договор, а не на деликтно основание.
Неформулирането на конкретен правен въпрос в изложението по чл. 284 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, с оглед изричните постановки за допустимите от страна на касационна инстанция действия по формулирането на правния въпрос в ТР №1/2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – единствено по конкретизиране и уточняване, не и извеждането му от изложението, още по–малко от касационната жалба. Формалното неизпълнение на законовото изискване изключва само по себе си покриването на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК.Доколкото е по начало ясно съдържанието на релевантния според страната въпрос ,обосноваващ единствения касационен довод за неправилност на решението – при двама делинквента , единият от които водач на неидентифицирано МПС , а вторият – водач на регистриран по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ автомобил,отговорността на застрахователя на последния и на ГФ ,на основание чл.288 ал.1 т.1 КЗ , солидарна ли е или отговарят в съответствие с приноса на лицата, чиято гражданска отговорност за вреди обезщетяват?.Дори да би бил формулиран този действително релевантен правен въпрос, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с ППВС № 4 / 1975 год.– т.12 ,отричащо солидарната отговорност между делинквента и застрахователя по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ , без да се отрича допустимото претендиране на пълното обезщетение за вреди от застрахователя,с оглед произхода на отговорността му – не от закона , а от договора . Както се посочи по-горе, цитираното и известно на съда решение съставлява задължителна по чл.280 ал.1 т.1 ГПК съдебна практика по съвършено различен процесуалноправен въпрос – за редовността на искова молба при конституирани двама ответници, без изрично посочване на основанието за ангажиране на солидарната им отговорност и процесуалните задължения на съда в такава хипотеза, каквато не е настоящата . Формалното позоваване на необходимост от отговор, с оглед точното приложение на закона, е недостатъчно да обуслови допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – посочването на неясна, непълна или противоречива правна норма, по тълкуването на която е създадена противоречива съдебна практика или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване такава , с оглед развитие на обществените отношения или промяна в законодателството. На настоящия състав не е известна противоречива съдебна практика относно допустимостта на иск за обезщетяване на увредения относно пълния размер на вредата спрямо който и да е от застрахователите, при няколко делинквента , следващо се от принципа за функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента, и от друга страна – от солидарната отговорност между самите съизвършители,съгласно чл.53 ЗЗД и правилото на чл.122 ал.1 ЗЗД . Спрямо уредената от закона отговорност на Г. фонд , независимо че същият не е нито застраховател , нито лице– типичен носител на гаранционно – обезпечителна отговорност за чужди действия, липсва основание за възприемане на противна теза – разделна отговорност до размера на приноса – в случая на водача на неидентифицирано МПС , при съпричиняване на вредата и от лице, чиято гражданскаотговорност е обезпечена при конкретен застраховател. В подкрепа на това е и аналогично уредената на тази за застрахователя суброгация на Ф. в правата на увредените лица до размера на платеното / чл.288 ал.12 КЗ /. Най-малкото в тежест на касатора е било обосноваването на основание за възприемане на противна теза , при това като изводимо от съществуваща съдебна практика,отчела значимостта на отговор на този правен въпрос,с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1089 / 31.05.2013 год. по гр.д.№ 3003 / 2012 год. на Софийски апелативен съд , ГК, І състав.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :