Определение №227 от 27.5.2010 по ч.пр. дело №190/190 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№ 227
 
        гр. София, 27.05.2010 год.
 
    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и десета година, в състав:
                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
                                                             ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                                   ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
 
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 190/2010 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на В. Х. В. от гр. Д., чрез пълномощника му адв. И, против въззивното определение от 15.03.2010 год. по ч. гр. д. № 184/2010 год. на Добричкия окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното определение от 20.01.2010 год. по гр. д. № 1052/2007 год. на Добричкия районен съд, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателя установителен иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, като недопустимо.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество на спора.
Ответниците по частната жалба не са взели становище по същата.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено, въззивният съд приел, че административните производства по заявлението на жалбоподателя за възстановяване на спорния имот са приключили и спорът е решен със сила на пресъдено нещо. Част от заявения имот му е възстановена в реални /възстановими/ граници, а за останалата част е постановен отказ на административния орган. По отношение довода за липса на произнасяне по отношение искането за обезщетение, съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ, съдът е приел, че мълчаливият отказ на поземлената комисия подлежи на разглеждане в административно производство, а не в исково такова, поради което и същото е недопустимо.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Счита, че процесуалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл касае допустимостта на иск по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ с предмет, идентичен с предмета на заявлението до ОбСЗ, по което обаче последната не се е произнесла, и може ли да се обжалва мълчаливия отказ на ОбСЗ. В изложението се съдържат и отговорите на жалбоподателя на поставените от него въпроси, като същият поддържа, че е наложително тълкуване, с оглед обосноваване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Това основание за допускане на касационното обжалване е налице, когато се обосновава необходимост от разкриване на точния смисъл на правната норма, по реда на нейното тълкуване, налагащо се от неточното й прилагане, или се поддържат доводи за наложителност от изменение на неправилна съдебна практика, или при липса на такава. В случая, по приложението на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е налице утвърдена съдебна практика, която е непротиворечива относно процесуалните предпоставки за предявяване на установителния иск, а и разпоредбата не е неясна или непълна, за да се допуска разглеждането на делото от касационния съд с цел разкриване точния смисъл на тази разпоредба. Така, както е формулиран от жалбоподателя процесуалноправният въпрос, не сочи на обосноваване от необходимост за тълкуване на друга разпоредба на закона, извън тази по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, поради което и поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение не е налице.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 188 от 15.03.2010 год. по ч. гр. д. № 184/2010 год. на Добричкия окръжен съд, по подадената от В. Х. В. от гр. Д., чрез адв. И, частна жалба против него.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top