4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
С., 29.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2553/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Н. П. – от [населено място] срещу Решение № 752 от 17.04.2014 г. по гр.д. № 3961/ 2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение №5960 от 02.08.2013г.по гр.д. №12 412/2012 г. на СГС, с която искът му по чл. 226 ал. 1 КЗ срещу ЗК [фирма] – [населено място] е отхвърлен над сумата 15 000 лв. до 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, причинено при ПТП на 30.07.2012 г. в [населено място], виновно от водач на л.а.”Опел астра” с рег. [рег.номер на МПС] З. К. Ц., с оплакване за неправилност и необоснованост. В раздел ”Изложение на касационните основания” жалбоподателят сочи обуславящия въпрос: приложението на чл. 52 ЗЗД и поддържа основания по чл. 280 ал.1т.2 и т.3 ГПК, които аргументира с довода, че ВКС трябва да прецени правилно ли е приложен текста на чл. 52 ЗЗД с оглед получените тежки травматични увреждания, продължителния възстановителен период, това, че ще търпи болки и страдания и дискомфорт, с оглед което присъденото обезщетение е крайно несправедливо. По основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК излага, че се налага тълкувателна дейност, след като в решението са нарушени основни принципи на справедливостта, чл. 52 ЗЗД, допускането на касационно обжалване е задължително с оглед да се дадат указания на съдилищата относно приложенията на чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че при постановяване на решението е допуснато и известно отклонение от практиката на ВКС относно детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото – Р.№749/05.12.2008 г. на ВКС, ТК. Обосновава, че съгласно действащите наредби за задължителното застраховане през периода от 1997 г. до края на 2005 г., когато е действала Наредба №18, лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, сочи размерите им през годините и поддържа, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение, би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е посочил разрешения правен въпрос, нито защо счита, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а повдигнатите въпроси представляват мотиви за иницииране на законодателни промени, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и отменено решение, с което е разгледан осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Формулираният от жалбоподателят материалноправен въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД, е релевантен за спора – обусловил е съдържанието на решението относно това в какъв размер следва да се определи обезщетението, с оглед критерия за справедливост на чл. 52 ЗЗД. Решението, като необжалвано, е влязло в законна сила относно уважаването на иска за 5 000 лв., затова предмет на обсъждане сега е въпросът за размера на обезщетението.
При определяне на размера на обезщетението въззивният съд, въз основа на събраните доказателства, включително съдебно -медицинската експертиза, е съобразил възрастта на пострадалия; характера на увреждането – счупване на шиловидния израстък на дясната лъчева кост, кръвонасядания и охлузване на посочените места;приложеното лечение-обездвижване общо 60 дни;причиненото трайно – до 3 месеца затруднение на движенията на десния горен крайник; приключилите лечение и възстановителен период за срок от 3 месеца; понесените в този период болки и страдания, по- интензивни през първите 30 дни и първата седмица на рехабилитацията, а впоследствие – периодични при преумора и при промяна на времето; зарастване на лъчевата кост без негативни последици и изцяло възстановяване на движенията на ръката; отзвучаване на кръвонасяданията и охлузването без остатъчни белези.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. С ППлВС №4/23.12.1968 г. са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди. Прието е и в постановените от ВКС по чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№25/17.03.2010 г. пот.д.№211 / 2009 г. на ІІ т.о.; Р.№177/27.10.2009 г. по т.д.№14/2009 г. на ІІ т.о., Р. №111/01.07.2011 г. по т.д.№676/2010 г. на ІІ т.о., че по вложения от законодателя смисъл, понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а всякога е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението – начин на извършване, характер на увреждането, произтеклите от него физически и психологически последици за увредения и т.н.
Съблюдавайки трайната съдебна практика по чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението и въз основа на събраните доказателства, съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди съобразно критерия за справедливост и въз основа конкретните обстоятелства по делото. Не може да се приеме, че при определяне размер на обезщетението 15 000 лв. в резултат на настъпило увреждане на 30.07.2012 г., не е отчетена икономическата конюнктура в страната към този момент. Относно довода на жалбоподателя за съобразяване на съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент,има формирана практика на ВКС,обективирна в Р.№95/24.10.2012 г. по т.д.№916/2011 г. на ВКС, I т.о., която е в смисъл, че при прилагане на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. Така определеният от въззивния съд размер на обезщетението не е в противоречие със съдебната практика за обезщетение за такъв вид неимуществени вреди и не е несправедливо занижен, а е определен в съответствие с критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД.
Не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като жалбоподателят не доказва въпросът за размера на обезщетението да се решава противоречиво от съдилищата – този въпрос е специфичен с оглед данните по конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По приложението на чл. 52 ЗЗД е формирана постоянна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. Съгласно т. 4 на ТР№ 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д.№1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, което в случая не е налице.
Останалите оплаквания в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като са основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 752 от 17.04.2014 г. по гр.д. № 3961/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. Н. П. – от [населено място] да плати на ЗК [фирма] – [населено място] 150 лв. – разноски по делото за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: