О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
гр.София, 30.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1518/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. К. Т. срещу определение на Софийски градски съд № 2423 от 28.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 1073/ 2015 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 25.08.2014 г. по гр.д.№ 49307/ 2012 г. По този начин е върната подадената от частния жалбоподател против постановеното от районния съд по същото дело решение за признаване за установено в отношенията между него и [фирма] съществуването на задължения за плащане на 3 043,50 лв – стойност на топлинна енергия и 558,42 лв мораторна лихва. Връщането на въззивната жалба е постановено по съображения, че е подадена след изтичане на законоустановения срок.
Жалбоподателят поддържа, че не е пропуснал срока за подаване на жалбата, тъй като не е редовно уведомен за постановеното решение. Съобщението е връчено на лице, представило се за негов родственик, което не е вярно и такова лице не живее на адреса, обитаван от него. Излага и доводи, че е имал съдебен адресат и съобщението за решението е могло да бъде връчено само нему, не и на други лица. Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос редовно ли е връчването чрез трето лице, когато страната има съдебен адресат по делото, и да бъде отменено.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приел, че жалбоподателят е редовно уведомен за постановеното решение, тъй като съобщението е получено от лице, което на живее на същия адрес и се е представило като негов родственик. Призовкарят е удостоверил, че лицето е намерено на същия адрес, като удостоверяването не е опровергано, а самият ответник не твърди във въззивната си жалба, че не е получил препис от решението или че връчването не е редовно. Връчването е извършено на 13.06.2014 г., срокът за подаване на въззивна жалба е изтекъл на 27.06.2014 г., а подадената след изтичането му (на 02.07.2014 г.) жалба подлежи на връщане.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция поставеният от касатора въпрос не обуславя обжалвания акт. Съдът не е постановил, че е редовно връчването на трето лице, макар страната да е имала съдебен адресат и на него съобщение да не е било изпращано. Поради това питането дали евентуално при наличие на съдебен адресат връчването чрез трето лице би било редовно, няма отношение към резултата, обективиран в обжалваното определение. Съдебен адресат ответникът е посочил едва в подадената въззивна жалба, а не към момента, в който му е връчен препис от решението чрез трето лице. Към 13.06.2014 г. ответникът не е имал съдебен адресат. Следователно поставеният от него процесуалноправен въпрос не обуславя обжалвания акт, а по такъв въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд № 2423 от 28.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 1073/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: