4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 04.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
гр. дело № 1612/2019 г.
Производството е по чл.7 от Закона за адвокатурата.
Образувано е по жалба вх.№ 920/ 27.03.2019 г., подадена от адвокат П. С. В. от Адвокатска колегия – В., срещу решение от 15.02.2019 г. на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без разглеждане жалба вх. №325/31.01.2019 срещу решение №952/16.01.2019 г. на Адвокатския съвет – В., с което е изменено решение №899/29.11.2018 г. на АС-ВАК като се увеличава броят на избирателните бюра с още един брой и се определят три нови членове – адвокат Н. Х. В., адвокат Г. М. Г. и адвокат И. А. В.; в състава на бюро №1 се заменя адвокат В. Б. с адвокат Г. Т. К. и се избират разервни членове – адвокат Т. С., адвокат Б. С., адвокат И. Г. и адвокат В. Д..
Жалбоподателят твърди, че Висшият адвокатски съвет неправилно намерил жалбата му за недопустима, тъй като ЗА не ограничава по никакъв начин правото на адвокатите да атакуват всички решения на адвокатските съвети. Иска да бъде сезиран Конституционният съд за несъответствие на Закона за адвокатурата с чл.134 от Конституцията. Изложени са доводи, че законът не урежда организацията и реда на дейността на адвокатурата.
По искането за сезиране на Конституционния съд. Правото да сезират Конституционния съд е предоставено на отделните съдебни състави на върховните съдилища, които могат да инициират производство само в хипотезата, когато установят несъответствие между приложимия по конкретното дело закон и Конституцията. В случая тази хипотеза не е налице, защото в самите доводи на жалбоподателя е посочено как Законът за адвокатурата урежда организацията и реда на дейността на адвокатурата. Дали тази организация и ред са оптимални според собственото разбиране на жалбоподателя е без значение за съответствието на Закона за адвокатурата с Конституцията.
При извършената служебна проверка, съдът намира така подадената жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Правомощията на Висшия адвокатски съвет са уредени в чл. 122, ал. 1 ЗА, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, решенията му са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата. Същевременно липсва законова разпоредба, която да предвижда обща възможност за обжалване на решенията на ВАдвС. Това произтича от характера на адвокатурата като организация, която съгласно чл. 134, ал. 1 КРБ, е свободна, независима и самоуправляваща се организация. Този принцип е доразвит и в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗА съгласно, която адвокатската професия се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Това налага изключването на общия съдебен контрол върху всички решения на ВАдвС, респ. – осъществяването на такъв само в изрично предвидените от закона случаи. Обща компетентност за съдебен контрол на решенията на ВАдвС не би могла да бъде изведена от разпоредбата на чл. 88, ал. 5 от ЗАдв, тъй същата е обща норма, регламентираща само осъществявания от ВАдвС вътрешен контрол по отношение на решенията на съветите на съответните адвокатски колегии – в рамките на широката им компетентност по чл. 89 от ЗА и др. Съдебното производство по контрол на решенията на ВАдвС е извън обхвата на общия исков или административен процес, и основание за развитието му е или изрично посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването, или пряко препращане към разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от ЗАдв. Предвид така изложеното, решенията на ВАдвС подлежат на съдебен контрол, осъществяван от ВКС, само в изрично предвидените от закона случаи: чл. 7, ал. 4-7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и 5, чл. 19, ал. 7 и 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от ЗА. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС: определение № 3/03.01.2018 г. по гр. д. № 3835/2017 г. на ІV-то гр. отд., определение № 128/02.05.2017 г. по гр. д. № 901/2017 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 181/18.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1411/2018 г. на ІV-то гр. отд., определение № 213/08.2015 г. по ч. гр. д. № 468/2015 г. на І-во гр. отд., определение № 387/12.09.2015 г. по ч. гр. д. № 3926/2015 г. на І-во гр. отд., определение № 157/03.04.2012 г. по гр. д. № 385/2012 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 73/04.06.2013 г. по гр. д. № 1440/2012 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 22/27.01.2015 г. по гр. д. № 6379/2014 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 179/24.03.3015 г. по ч. гр. д. № 856/2015 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 236/01.11.2016 г. по гр. д. № 2803/2016 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 250/10.01.2017 г. по гр. д. № 3301/2016 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 1/05.01.2011 г. по гр. д. № 1869/2010 г. на ІV-то гр. отд., определение № 366/05.11.2014 г. по гр. д. № 4883/2014 г. на ІV-то гр. отд., определение № 188/27.05.2015 г. по гр. д. № 1829/2015 г. на ІV-то гр. отд., определение № 375/15.01.2008 г. по гр. д. № 325/2007 г. на 5-чл. с-в на ВКС.
Обжалваното в случая решение от 15.02.2019 г. на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без разглеждане жалба вх. №325/31.01.2019 срещу решение №952/16.01.2019 г. на Адвокатския съвет – В. за определане броя и състава на избирателни бюра, не попада в никоя от горепосочените, изчерпателно изброени в закона хипотези, при които изрично е предвиден съдебен контрол, осъществяван от ВКС спрямо решения на ВАдвС.
По изложените съображения, подадената жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, вх.№ 920/ 27.03.2019 г., подадена от адвокат П. С. В. от Адвокатска колегия – В., срещу решение от 15.02.2019 г. на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без разглеждане жалба вх. №325/31.01.2019 срещу решение №952/16.01.2019 г. на Адвокатския съвет – В., с което е изменено решение №899/29.11.2018 г. на АС-ВАК, като недопустима.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.