Определение №227 от 9.10.2008 по ч.пр. дело №174/174 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е
                 № 227
 
                     гр.София,  09.10.2008г.
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осма година  в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                               ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
                                                                         МАРИАНА КОСТОВА
 
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 174/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
            Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Обжалвано е определение №208 от 4.06.2008г., постановено по ч.гр.дело № 191/2008г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила разпореждане на Варненския окръжен съд от 30.04.2008г., по фирмено дело № 4668/2007г., с което е върната въззивна жалба вх. № 6415/6.02.2008г. срещу решение №325/18.02.2008г. по цитираното по-горе ф.дело. Жалбоподателката Н. Д. Й. от гр. В. иска да бъде допусната за разглеждане частната й жалба на основание чл280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК.
Предмет на касационно обжалване е определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд за връщане на въззивна жалба, което прегражда по-нататъшното развитие на делото/ чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. С разпореждане от 17.04.2008г. окръжният съд е оставил без движение въззивната жалба на жалбоподателката Н. Й. , с указание за отстраняване в 7 – дневен срок на нередовностите и предупреждение за последиците от неизпълнението му в срок. Съобщението е изпратено на адреса на управление на дружеството “З” ЕООД, а не на адреса посочен от жалбоподателката, подала заявлението за вписване на нови обстоятелства за това дружество в регистъра на Варненския окръжен съд. Съдът е приложил фикцията на чл.51, ал.4 ГПК/отм/ за редовно връчване на съдебните книжа по адреса на управление на търговеца и след изтичане на срока е върнал въззивната жалба. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че съдът не е длъжен при констатация, че юридическото лице не е на адреса по регистрация да издирва друг адрес за призоваване, тъй като адресът за управление е и адрес за контакти. Посочения в жалбата домашен адрес на физическото лице не е адрес за призоваване за да възникват задължения за съда да изпрати призовка за него.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната жалба с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК – съдът да се е произнесъл по съществен материален или процесуален въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая жалбоподателката се позовава на нарушение от съда на норми на материалния и процесуален закон. Според жалбоподателката нарушението на материалния закон се състои в разбирането на съда, че страна в регистърното производство е самото юридическо лице, по отношение на което се иска вписване на определено обстоятелство, а не заявителят – физическото лице, което разбиране е в противоречие с чл.494, б”а” ГПК/отм/. За съществено нарушение на процесуалния закон жалбоподателката сочи призоваването й не на адреса посочен в жалбата, а на адреса на управление на дружеството.
В разглеждания случай не са налице основания за допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Решените от въззивният съд въпроси за страната в регистърното производство, нейното представителство и призоваването й са съобразени с относимите правни норми, които не поставят проблеми при тълкуването и прилагането им. Страна в регистърното производство по гл.52 ГПК/отм/, до влизането в сила на Закона за търговския регистър, са юридическите лица и едноличните търговци/ чл.489 ГПК отм/ , а лицата които са оправомощени да подават заявленията за вписване на конкретни обстоятелства в регистъра на съда са тяхните представители по закон/ чл. 494 ГПК отм/. Окръжният съд, като се е съобразил с изложените в заявлението на частната жалбоподателка обстоятелства, правилно е приел, че се касае до искане за вписване на нови за дружеството с ограничена отговорност обстоятелства. Страната в регистърното производство определя и приложимите за призоваването й норми по ГПК/отм/. Въпросът за призоваването на юридическите лица по чл.51, ал.4 ГПК/отм/ е съществен, но той не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, във вложения в чл. 280, ал.1, т.3 ГПК смисъл, тъй като не поставя проблеми при тълкуването и прилагането му. Застъпеното от жалбоподателката становище, че страна в регистърното производство е физическото лице, е правно неиздържано, тъй като не е съобразено с нормите уреждащи вписването на юридическите лица и еднолични търговци, и установената непротиворечива съдебна практика за страната в производството по регистрация.
В заключение, липсата на основания по чл.280, ал.1 т.3 ГПК има за правна последица недопускането до разглеждане на подадената частна жалба по същество, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА до разглеждане частната жалба на Н. Д. Й. , от гр. В. за отмяна на определение № 208/4.06.2008г., постановено по ч.т.дело № 191/2008г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top