О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
гр.София, 20.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 242 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. А. срещу решение от 06.10.2008 г. на Окръжен съд М. , граждански състав по в.гр.д. № 201 от 2008 г., с което е оставено в сила решение от 22.02.2008 г. по гр.д. № 425 от 2007 г. на Районен съд- Л. за допускане на съдебна делба на земеделски земи, бивша собственост на общия наследодател на страните А, възстановени на наследниците му с решения № 2В от 29.10.1999 г., № В от 16.07.2001 г. и № 1ВА от 19.05.2000 г. на ОСЗГ-гр. Брусарци между касатора В. Т. А., Н. Т. Н. , О. Т. Н. и В. А. А. при квоти: по 1/6 ид.ч. за В. А. и Н. Н. и по 1/3 ид.ч. за О. Н. и В. А.
Касаторът В. А. твърди, че решението е неправилно, поарди нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Необосновано и в нарушение на чл.90а от ЗН съдът не зачел направеното от общия наследодател в полза на бащата на касатора Т. А. завещание от 29.12.1939 г. Не приложил правилно разпоредбата на чл.9а от ЗН по отношение на съделителката О не взел предвид, че съделителят В. А. А. и неговия баща А били осиновени от други лица /съдът не открил производство по чл.154 от ГПК /отм./ относно направените осиновявания на А. А. /.
Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Съществените въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, според касатора, са във връзка с приложението на чл.90а от ЗН по отношение на земеделските земи-предмет на делбата, с приложението на разпоредбата на чл.9а от ЗН по отношение на съделителката О с приложението на чл.154 от ГПК /отм./ по повод направено от касатора оспорване на произхода на съделителя В от общия наследодател А. К. практика на съдилищата се сочат решение № 4 от 27.02.1996 г. на Конституционния съд на РБ по к.д. № 32 от 1995 г., решение № 7* от 05.12.2000 г. на ВАС по адм.д. № 5* от 2000 г., решение № 6* от 01.07.2003 г. по адм.д. № 1* от 2002 г., решение № 331 от 16.01.2004 г. по адм.д. № 5* от 2003 г.на ВАС и решение № 364 от 27.04.1994 г. по гр.д. № 85 от 1994 г. на ВС, Първо г.о.
Ответниците Н. Т. Н. , О. Т. Н. и В. А. А. не вземат становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В конкретния случай, съществените въпроси, по които се е произнесъл М. окръжен съд и които са поставени от касатора, са за приложението на чл.90а от ЗН по отношение на земеделските земи-предмет на делбата, за приложението на разпоредбата на чл.9а от ЗН по отношение на съделителката О приложението на чл.154 от ГПК /отм./ по повод направеното от касатора оспорване на наследствените права на съделителя В.
По първият от тези въпроси за приложението на чл.90а от ЗН въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, т.3, според която чл.90а от ЗН се прилага само по отношение на завещания, но не и за завети. Като е взел предвид, че по актът от 29.12.1939 г., с който общият наследодател на страните А е завещал на сина си Т. А. П. 9 земеделски имота, е завет по смисъла на чл.16, ал.2 от ЗН, а не завещание и че към датата на смъртта на А. А. през 1968 г. тези земеделски земи не са били негова собственост в реални граници, тъй като са били включени в ТКЗС, на основание чл.19, ал.1 от ЗН правилно съдът е приел, че този завет е недействителен. Поради това не го е зачел, а е допуснал делба на всички бивши земеделски имоти на общия наследодател А между неговите наследници по закон според наследствените им права.
По въпроса за загубване правото на собственост върху земеделските земи при внасянето им в ТКЗС съдът не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Действително, в мотивите на решение № 4 от 1996 г. на Конституционния съд е прието, че с внасяне в ТКЗС правото на собственост върху земеделски земи не се губи, но мотивите на това решение не се ползват със задължителна сила. В Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, които пък са задължителни за съдилищата, е прието обратното- че правото на собственост върху земеделски земи е било загубено и се възстановява с решенията на П. комисии /сега ОСЗГ/, които имат конститутивно действие по отношение на това право.
Посочените от касатора решения на ВАС не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като такива основания по чл.280 от ГПК са само противоречието с практиката на ВКС и противоречиви решения на гражданските, а не на административните съдилища.
Не е налице противоречие с практиката на ВКС или противоречиво решаван въпрос и по втория посочен от касатора материалноправен въпрос- за приложението на чл.9а от ЗН. Както в представеното по делото решение № 364 от 27.04.1994 г. на ВС, така и в задължителното за съдилищата ТР № 1 от 04.11.1998 г. по гр.д. № 1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС е прието, че наследниците на последващ съпруг на бившия собственик, който няма деца от брака си и който е починал преди реституцията на земеделските имоти, не наследяват бившия собственик. В случая обаче съделителката О не е наследник на последващ съпруг на бившия собственик на земеделските земи А. П. Олга Н. е наследник на дъщерята на бившия собственик на имотите А. П. , починал през 1968 г.- Горана А. След смъртта на Г. А. през 1997 г. един от нейните наследници е съпругът й Т. Ж. , а след смъртта на Т. Ж. през 1998 г. единствен негов наследник е неговата дъщеря О. Н. Тоест, съделителката О черпи правата си от наследяването на баща си Т, който от своя страна е бил наследник на дъщерята на общия наследодател Г.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по въпросите за приложението на разпоредбите на чл.9а и чл.90а от Закона за наследството. По тези въпроси постановена задължителна за съдилищата практика на ВКС /посочените по-горе Тълкувателни решения № 1 от 04.11.1998 г. и № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС/, която осигурява точното прилагане на тези разпоредби от ЗН от всички съдилища. Поради това не се налага ново тълкуване на ВКС на тези разпоредби.
Не е налице противоречие с практиката на ВКС и по третия посочен от касатора въпрос- за приложението на чл.154 от ГПК /отм./. По делото касаторът е оспорил правото на съделителя В да наследи общия наследодател А, поради осиновяването на В. А. и А. А. от трети лица. Същият обаче не е оспорил истинността на конкретно посочен от него документ по делото, поради което съдът не е бил длъжен да открива производство по оспорване по реда на чл.154 от ГПК /отм./. В съответствие със задължението си по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ съдът е разгледал възражението на касатора за липса на наследствени права на В. А. и е изложил мотиви защо приема това възражение за неоснователно /приел е, че тъй като се касае за непълно осиновяване, В. А. е запазил правото да наследи рождения си баща А че по делото няма доказателства А. А. да е бил осиновен от трети лица/. Произнасянето на въззивния съд по тези въпроси не противоречи нито на закона /ЗЛС и СК от 1968 г./, нито на практиката на ВКС по приложимите към осиновяванията правни норми.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.10.2008 г. на Окръжен съд- М. , граждански състав по в.гр.д. № 201 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.