О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№227
София, 13.03.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 52 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. С. Д. и Б. Ф. Д. , двамата от с. Г. против решение на Софийски градски съд, постановено на 23.04.2008 г. по въззивно гр.д. № 2426/2006 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът ОСЗГ – Панчарево не отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба, съдът е отхвърлил исковете на Г. Д. и Б. Д. по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на Велика С. Д. да се възстанови собствеността върху два земеделски имота.
Съдът е приел, че само Б. Д. е наследник на Велика Д. , не и ищецът Г. С. Д..
От друга страна, Велика Д. не е била собственик на имоти, идентични с процесните към датата на кооперирането им – представена е само служебна бележка за декларирани имоти по емлячния регистър, без граници, както и при разминаване в имената на наследодателя и декларатора. Съдът е изложил съображения, че ищците е трябвало да проведат пълно главно доказване по силата на чл. 127, ал. 1 ГПК, което не са сторили.
Основните касационни доводи са за необоснованост, довели до противоречие с материалния закон.
Изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК е неясно, като не може да бъде пряко свързано нито с касационната жалба, нито с въззивното решение. Завършва с искане да се допусне касационното обжалване поради „противоречие с практиката на ВКС и значение за точното прилагане на закона”.
В процедура по чл. 285, ал. 1 ГПК на касаторите е указано да посочат и обосноват кой е съществения материално-правен или процесуален въпрос по обжалваното дело, който е от значение за точното прилагане на закона и който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като посочат решенията на касационната инстанция, които имат предвид.
С молба от 05.11.2008 г. процесуалният представител на касаторите – адв. Ц от САК е уточнил, че „въпросът, който е най-съществен е причината, довела до невъзможността да се заяви имота пред ПК”. Посочено е още, че практиката на ВКС по точното прилагане на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е „оскъдна”.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основани за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за причината, поради която не е подадено в срок заявление по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, е ирелевантен за спора, нито е бил засяган от въззивния съд. Липсата на искане за възстановяване на собствеността по административен ред е условие за допустимост на исковото производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, но този въпрос не е съществен за конкретния спор. Съдът е приел, че искът е допустим, но неоснователен.
Освен това, поставеният процесуално-правен въпрос не създава съмнения, нито се нуждае от тълкуване. По него има многобройна практика още от влизане в сила на ЗСПЗЗ, като е ясно и непротиворечиво прилаган, включително и от съставите на ВС и ВКС.
В заключение, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че не са налице условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане.
Мотивиран от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Г. С. Д. и Б. Ф. Д. , двамата от с. Г. против решение на Софийски градски съд, постановено на 23.04.2008 г. по въззивно гр.д. № 2426/2006 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ