О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 08.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 66/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. К. Д. от гр. С. срещу решение № 221 от 05.11.2008г. по гр.д.652/08г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 07.12.2007г. по гр.д. 011108/06г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от “. Л. Х.” А. – гр. С. против И. Д. и М. Д. иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 вр. чл.38 ЗЗД -за прогласяване нищожност на договор за покупко- продажба, обективиран с нот. акт №98/06.07.2005г., н.д. 80/05 на нотариус К. К. , по същество този иск е уважен, като е оставено в сила първоинстанционното решение, в останалата част, с която е отхвърлен иска на дружеството с правно основание чл. 26, ал.2, пр.2-ро ЗЗД.
Ответниците по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното, след провеждане на производство по чл.285 ГПК, изложение по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК, касаторът се е позовал на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел, като е поддържал, че решението на въззивния съд в частта, с която е приел, че липсвало формирано съгласие на Съвета на директорите за продажбата на процесния имот било освен неправилно и немотивирано. В тази връзка са развити оплаквания обосноваващи разбирането на страната за тази неправилност, свързана с нарушение на материалния закон. Направено е искане ВКС да допусне касационно обжалване на атакуваното решение и да обсъди така поддържаната неправилност на акта, произтичаща от нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната не е формулирала конкретно същественият процесуалноправен или материалноправен въпрос, разрешен при условията на три изброени хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК. Този извод произтича от правната дефинитивност на понятието- съществен материалноправен въпрос, а именно този, който обуславя конкретния решаващ извод на съда и от който зависи изхода на разглеждания правен спор и спрямо който се извършва преценката за наличието на лимитивно очертаните хипотези на текста. Твърденията и развитите доводи свързани с неправилност на обжалвания съдебен акт следва да се квалифицират по чл.281 ГПК, поради което не са предмет на производството по чл.288ГПК. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед разгледаната дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, което има за правна последица недопускане до разглеждане на подадената касационна жалба.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 221 от 05.11.2008г. по гр.д.652/08г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: