2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
гр. София, 01.03.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 415 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. (Д.) „А.” срещу решение № 511/14.10.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 691/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 193/29.06.2015 г. по гр. дело № 306/2015 г. на Велинградския районен съд, са уважени, предявените от И. М. Д. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № 13/03.04.2015 г. на директора на ответното Д.-касатор и ищецът е възстановен на длъжността „лесничей – старши лесничей” при ответното Д.-жалбоподател; в тежест на последното са възложени разноските и държавна такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (инкорпорирано в касационната му жалба и в допълнителна молба към нея), като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два правни въпроса, свързани с приложението на чл. 193 и чл. 194 от КТ, а именно: 1) ако бъде прекратен договорът за управление на „работодателя“ (очевидно се има предвид физическото лице, осъществяващо дисциплинарната власт от името на работодателя), открил нарушението, преди да е изтекъл срокът за налагане, и преди да е наложил дисциплинарно наказание, счита ли се, че новият „работодател“ е узнал за нарушението с изпращането на поканата за обяснения; и 2) липсва ли основание да се разгледа спора по същество от съда, когато за част от дисциплинарните нарушения са изискани обяснения, а за друга част – не. По отношение на първия въпрос касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, но без да навежда каквито и да било доводи в тази насока. По отношение на втория правен въпрос жалбоподателят сочи допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, като изтъква, че този въпрос е разрешен противоречиво с първоинстанционното и обжалваното въззивно решение по настоящото дело.
Ответникът по касационната жалба – ищецът И. М. Д. в отговора си излага становище и подробни съображения, че не са налице предпоставки за допускана на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване.
Първият правен въпрос, изведен от касатора, не съставлява в случая общо основание за допускане на касационното обжалване, тъй като по никакъв начин не е бил поставян за разрешаване пред двете инстанции по съществото на спора и на този въпрос не е дадено разрешение с обжалваното въззивно решение. За първи път едва в касационната жалба, от страна на ответното Д. се излагат твърдения и се сочат доказателства, че неговият директор е бил сменен на 28.11.2014 г., във връзка с което е и изведен този въпрос. Поради това, същият не е обуславящ изводите в мотивите към обжалваното въззивно решение и касационното обжалване по него не следва да се допуска (в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Окръжният съд е разрешил с обжалваното въззивно решение втория изведен от жалбоподателя правен въпрос, като е изложил мотиви, че не споделя изводите на първоинстанцинония съд за липса на основание да се разгледа спора по същество поради непоискани обяснения от работника от страна на работодателя за част от вменяваните му дисциплинарни простъпки, преди да му наложи дисциплинарното наказание. Посочено е и че първоинстанционният съд би бил прав, ако не са били поискани обяснения от работника за всички вменявани му нарушения на трудовата дисциплина, залегнали в издадената заповед за дисциплинарно наказание, какъвто е и смисълът на разпоредбата на чл. 193 ал. 2 от КТ. В тази връзка въззивният съд е изложил и съображения, че тази разпоредба има предвид допуснато глобално процесуално нарушенние от страна на работодателя на процедурата по установяване на дисциплинарното провинение, изразяващо се в непоискване, неизслушване и неприемане на писмените обяснения на работника или служителя за всички нарушения на трудовата дисциплина. Когато обаче се касае за невзети обяснения от работника по отношение на част от тях, а за други процедурата е спазена, то съдът е длъжен да изследва и разгледа по същество наличието или липсата на другите дисциплинарни нарушения, вменени на работника. Съгласно така приетото, въззивният съд е и разгледал трудовия спор между страните относно законосъобразността на дисциплинарното уволнение на ищеца. Приел е, че само за едно от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, от ищеца не са били искани обяснения, а за останалите нарушения такива са били поискани, и по отношение на тях окръжният съд е разгледал спора по същество, като е намерил дисциплинарното уволнение за незаконосъобразно, тъй като за част от тези нарушения наказанието е наложено след изтичането на двумесечния срок по чл. 194 от КТ, по отношение на друга част от тях заповедта е немотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, а нарушението, за което е прието, че е извършено от ищеца, съдът е намерил, че не е достатъчно тежко за налагането на дисциплинарно уволнение.
По отношение на втория правен въпрос, обаче не е налице наведеното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно задължителните указания и разясненията, дадени с т. 3 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, невлязлото в сила първоинстанционно решение и обжалваното пред ВКС въззивно решение, които са постановени по същото дело, не са годни да формират противоречива съдебна практика по даден правен въпрос. Освен това, възприетото от въззивния съд в случая, разрешение на втория изведен от касатора правен въпрос, е в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК – същото разрешение е възприето в решение № 77/13.03.2014 г. по гр. дело № 3229/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 379/24.06.2010 г. по гр. дело № 410/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 313/19.10.2012 г. по гр. дело № 42/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.
В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице, наведените от жалбоподателя, общо, респ. – допълнително основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Предвид крайния изход на спора по делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция по делото, в размер 600 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 511/14.10.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 691/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд;
ОСЪЖДА Д. „А.” да заплати на И. М. Д. сумата 600 лв. (шестстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.