О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
Гр. София, 10.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1571/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на синдика на [фирма] /н/ срещу Решение № 702/11.04.2016 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав по т.д.№ 1973/2015 г., с което е обезсилено решение № 106 от 16.9.2014 г. на Окръжен съд Враца по т.д.№ 31/2012 г. и е прекратено производството по предявения срещу [фирма] иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД за сумата 719 424 лв., платена по предварителен договор от 11 април 2007 г. и законната лихва върху нея от 20 април 2014 г., както и за сумата 242 428,69 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 9 март 2009 г. до 20 април 2012 г. като недопустимо. Касаторът поддържа в жалбата си, че решението е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото процесуално правен въпрос – Следва ли изпълнението на погрешни според въззивния съд указания на първоинстанционния съд да бъде мотив за обезсилване на решението му и прекратяване на производството по делото или въззивният съд следва да остави исковата молба без движение и да даде правилните указания на ищеца. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
Ответникът по касация [фирма] Н., к.к. Слънчев бряг, изразява становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд, поради което се явява процесуално допустима.
За да обезсили обжалваното решение на Врачанския окръжен съд и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че синдикът на ответното дружество в несъстоятелност [фирма] е предявило само един иск, производството по който е прекратено с влязло в сила определение № 134 от 4 април 2013 г. – иск с правно основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ в редакцията му от 19 юни 1998 г. – бр. 70 на ДВ. Прекратяването се основава на молба на синдика за оттеглянето му при условията на параграф 14 ал.2 ПЗР на ЗИДТЗ /бр.20 на ДВ от 28.02.2013 г./ Със същото определение от 4 април 2013 г. е оставено без уважение искането на синдика за оттегляне на осъдителен иск срещу [фирма] поради непредявяването на такъв. В съобразителната част на въззивното решение е прието, че исковата молба не съдържа фактически твърдения за престиране на процесната сума на отпаднало основание, нито петитум за връщането й в масата на несъстоятелността. Поради недопустима промяна в предмета на спора чрез предявяването на нов осъдителен иск при отсъствието на процесуални предпоставки за изменение и десезиране на първоинстанционния съд чрез оттегляне на обуславящия иск по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ процесуалните действия на Врачанския окръжен съд по разглеждането на предявената с допълнителна искова молба претенция по чл.55 ЗЗД, предприети след прекратяване на производството, се явяват недопустими, решението подлежи на обезсилване, а производството по делото – на прекратяване.
Тези мотиви дават основание да се приеме, че формулираният от касатора правен въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за изхода на спора. Те се основават на процесния случай на диспозитивното начало, уредено в чл. 6 ГПК. Една от гаранциите за съблюдаване на основния принцип в гражданския процес е забраната за защитния орган да се произнася спрямо незаявен по надлежния ред от страните спорен предмет, респ. да им указва да променят вида и обема на търсената защита.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на спора е достатъчно основание за недопускане на обжалвания акт до касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания.
Независимо от горното касаторът не излага съображения по т. 4 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, свързани с евентуалното значение на формулирания от него процесуален въпрос за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280 ал. 1 т.3 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е установил наличието на поддържаните от него основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 702/11 април 2016 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, постановено по в.т.д. № 1973/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: