1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
гр.София, 11.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1648/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на „Б. ІІІ” О., [населено място] срещу определение на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение, № 75 от 28.02.2017 г. по т.д.№ 50224/ 2016 г., с което е върната подадената от дружеството частна жалба срещу определение по същото дело на същия съд № 804/ 15.11.2016 г. С последното, по подадена касационна жалба от „Б. ІІІ” О., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд от 11.08.2015 г. по т.д.№ 1695/ 2015 г. Предходният състав на Върховния касационен съд е приел, че определението, с което в производство по чл.288 ГПК се отказва допускането на касационен контрол върху въззивно решение, е окончателно.
Жалбоподателят поддържа, че в обжалваното определение е разрешен неправилно процесуалноправният въпрос подлежи ли на обжалване определение на състав на Върховния касационен съд, с което не се допуска касационно обжалване на въззивно решение. Според него определенията по чл.288 ГПК преграждат възможността за развитие на производството по касационното обжалване и поради това те попадат в предметния обхват на разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 ГПК. ГПК не съдържа изрична разпоредба, която да изключва тези определения от по-нататъшен инстанционен контрол, поради което частна жалба срещу тях може да се подава на общо основание. Поради това моли обжалваното определение на друг състав на Върховен касационен съд да бъде отменено и частната му жалба срещу определението по чл.288 ГПК да бъде разгледана по същество.
Ответната по частната жалба страна – [фирма], [населено място] – я оспорва, като моли същата да не бъде уважавана. Поддържа, че определенията по чл.288 ГПК слагат край на исковото производство, но не защото са преграждащи, а защото са проявление на принципа на факултативност на касационното обжалване. Поради това те не подлежат на по-нататъшен инстанционен контрол.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна.
Производството по делото е образувано по искова молба на „Б. ІІІ” О. против [фирма], предявени са осъдителни искове за сумите 34 485,75 лв и 6 238,04 лв. С решение от 15.01.2015 г. по т.д.№ 4783/ 2013 г. Софийски градски съд е отхвърлил исковете. По въззивна жалба на „Б. ІІІ” О. е образувано т.д.№ 1695/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, приключило с решение от 11.08.2015 г., с което първоинстанционният съдебен акт е потвърден. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от „Б. ІІІ” О., по която е образувано т.д.№ 50224/ 2016 г. на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение. С определение № 804/ 15.11.2016 г. съдът е отказал да допусне обжалваното въззивно решение до касационен контрол, като е посочил, че актът му е окончателен. Въпреки това срещу този акт е подадена частна жалба от „Б. ІІІ” О., чието връщане е постановено от състава на Върховния касационен съд с обжалваното по настоящето дело определение от 28.02.2017 г.
Обжалваният акт е законосъобразен. Определението, с което при условията на чл.288 от ГПК касационната инстанция се произнася отрицателно по наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, е окончателно. Щом касационното обжалване не е допуснато, въззивното решение влиза в сила (чл.296 т.3 пр.1 ГПК). С това възможността за инстанционен контрол е изчерпана, тъй като влезлите в сила въззивни решения могат да бъдат атакувани само по реда на извънредните средства за отмяна (чл.303 и сл. ГПК). Това означава, че не може да се проверява по реда на инстанционното обжалване и определението на състава на Върховния касационен съд, който не е допуснал касационното обжалване: обратното би довело до възможност следващия състав на Върховния касационен съд да допусне до касационно обжалване едно вече влязло в сила съдебно решение. Това би било в пряко противоречие с нормата на чл.296 т.3 пр.1 ГПК, според която недопуснатите до касационен контрол въззивни съдебни решения се ползват със сила не пресъдено нещо. Поради това частната жалба срещу определение, отказващо достъпа до касационен контрол, е недопустима и следва да бъде върната на подателя й. Същият извод е направен в обжалваното определение, поради което няма основания то да бъде отменено.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение, № 75 от 28.02.2017 г. по т.д.№ 50224/ 2016 г.
ОСЪЖДА „Б. ІІІ” О., [населено място], [улица], Е.[ЕИК], да заплати на [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], 100 лв (сто лева) юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: