О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 15.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 892 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Ю. Т. и Р. Т. срещу Определение № 64 от 01.02.2017г. по в.ч.т.д.№ 621/2016г. на Апелативен съд В.. С него е потвърдено Определение № 198 от 15.03.2016г. на ОС Шумен по т.д.№ 195/2015г. за оставяне без уважение искането им за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за въззивното обжалване на постановеното от Шуменския ОС решение, с което е уважен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск и е признато за установено, че Р. Т. и Ю. Т. в качеството си на поръчители по договор за кредит с кредитополучател [фирма], дължат в условията на солидарност на „Банка Д.” сумата 35 855лв.
В частната касационна жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение. Твърдението е, че неправилно са интерпретирани доказателствата относно материалното им състояние и е неправилен изводът, че при общ доход от 917лв., те могат да заплатят държавната такса от 717лв. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК /с позоваване на определението по ч.гр.д.№ 207/2010г. на ІІ г.о. и определението по ч.гр.д.№ 22/2012г. на ІІг.о./ по въпроса „Какви са предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса по смисъла на чл.83,ал.2 ГПК”.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
За да потвърди извода за неоснователност на искането за освобождаване от внасяне на държавна такса и от разноски за въззивното производство, съставът на АС Варна е обсъдил представените декларации за материално и гражданско състояние. Констатирал е, въз основа на изложеното в тях, че Р. Т., родена 56г. получава пенсия за инвалидност в размер на 187 лв. и трудово възнаграждение по трудов договор – 380лв., а съпругът й Ю. Т., роден 50г. е пенсионер с месечна пенсия от 350лв. За доказана е приета необходимост от средства за лечение в общ размер за двамата 55лв. месечно; за недоказано е прието обстоятелството, че „член на семейството страда от заболяване, чието лечение в момента налага разход от 4 000лв.”. Обсъдено е, че съпрузите живеят в [населено място], притежават имот в [населено място] – магазин с площ от 273 кв.м., за който са декларирали, че не е отдаден под наем. Въз основа на тези данни е счетено, че съобразно дохода, който реализират в общ размер 917лв., с оглед необходимите средства за лечение, които не са на значителна стойност, предвид факта, че не е установена /и не се твърди/ пречка за реализиране на доход от имота в [населено място], не е налице обективна невъзможност за осигуряване на средства за внасяне на държавната такса. Обосновано е, че възможността за освобождаване на такси и разноски по реда на чл.83,ал.2 ГПК е установена в интерес на определена категория социално слаби лица, които са в обективна невъзможност да ги заплатят, с оглед осигуряване на достъп до правосъдие; а когато внасянето на таксата би създало за определен период само известни затруднения за страната, без размерът й да се явява непосилно висок, предпоставките на чл.83,ал.2 ГПК не са налице.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Поставеният въпрос е общ, неконкретен и без ясна обусловеност и връзка с мотивите в обжалваното определение, въз основа на които е изграден изводът за неоснователност на искането за освобождаване от внасяне на такса и от разноски за въззивното производство. Недоказано е и наличието на допълнителната предпоставка. Отсъства твърдяното противоречие с цитираните определения на състави на ВКС, в които ясно е очертано, че сред обстоятелствата, релевантни за извода за наличието на предпоставките по чл.83,ал.2 ГПК, е и наличието на недвижимо имущество като евентуален източник на доходи или възможност за такива. В този смисъл, изводите в обжалваното определение, че не е установена и не се твърди пречка за реализиране на доходи от имота в [населено място], се явяват съобразени с този критерий. Не е в противоречие с цитираната практика на ВКС и изводът, че размерът на дължимата държавна такса – 717 лв., съпоставен с доходите на страните, съответно с възможността за реализиране на такива, не трудно преодолима пречка за достъпа до въззивния контрол.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 64 от 0102.2017г. по в.ч.т.д.№ 621/2016г. на Апелативен съд В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: