1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
гр. София, 16.04.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2290 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Тракийско дружество „В. Руси С.”, [населено място] чрез процесуален представител адв. М. С. срещу решение № 170 от 16.06.2017г. по т. дело № 174/2017г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав, с което е потвърдено решение № 60 от 02.02.2017г. по т. дело № 248/2016г. на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, 12 състав и Сдружение с нестопанска цел „Тракийско дружество „В. Руси С.” е осъдено да заплати на Г. Й. Й. сумата 1 000 лв. – разноски за въззивното производство.
С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отменени като незаконосъобразни всички решения, приети от Общото събрание на членовете на Сдружение с нестопанска цел „Тракийско дружество „В. Руси С.” на 09.04.2016г. в [населено място].
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение като излага следните доводи: ищецът Г. Й. Й. не е имал членствени правоотношения към датата на провеждане на Общото събрание, чиито решения оспорва; съдът се е произнесъл по непредявен иск за оспорване валидността на решението на УС по протокол № 4/11.05.2015г. за изключване на ищеца като член на сдружението по чл. 13, ал. 1, т. 3 от Устава; решението на УС не подлежи на директен съдебен контрол; в едномесечния срок по чл. 26, ал. 6 ЗЮЛНЦ ищецът е релевирал само три конкретни оплаквания за противозаконно провеждане на Общото събрание от 09.04.2016г. и не е предявил установителен иск за установяване на членствено правоотношение или оспорване на решенията на УС по протокол № 4/11.05.2015г.; произнасяне по непредявени искания и по твърдени нарушения, но извършени не срещу ищеца. Касаторът въвежда и евентуални оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. По отношение на допустимостта/недопустимостта на въззивното решение касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като твърди, че съдът се е произнесъл по въпроса за валидността и действието на конститутивните решения по протокол № 4/11.05.2015г., който не е въведен с исковата молба, в противоречие с т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985г. и Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС.
2. При условията на евентуалност касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Допустимо ли е в рамките на производството по оспорване на конститутивните /правопрекратяващи или правосъздаващи/ решения на органите на сдруженията с нестопанска цел съдът да се произнесе по валидността им без и преди да е осъществен предвиденият в ЗЮЛНЦ и устава му вътрешен контрол за законосъобразност и целесъобразност от страна на ръководните и контролни органи на сдружението?
Ответникът Г. Й. Й. от [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Д. Г. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва ясно и конкретно изложение и формулировка кой е материалноправният и процесуалноправният въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа становище, че посочената практика, обективирана в ППВС № 1/10.11.1985г. и Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС , не кореспондира с конкретния спор и касае принципни положения, които не оборват изводите на въззивната инстанция. Относно обсъждането на решенията, взети с протокол № 4/11.05.2015г. и протокол № 1/11.01.2016г. на заседанията на УС, ответникът излага съображения, че за въззивния съд съществува задължение да установи към момента на провеждане на конкретното Общо събрание наличието на членствено правоотношение за съществуване правото на иск, което се явява абсолютна процесуална предпоставка. Счита, че въззивната инстанция се е произнесла по активната легитимация на ищеца в съответствие с практиката на ВКС.
Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ответникът поддържа, че касаторът не е мотивирал как посоченият въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл. 283 и чл. 281 ГПК – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в нея са посочени касационни основания, а в изложението – основания за допускане на касационно обжалване.
Изводът, че предявеният иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията, взети на 09.04.2016г. от Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Тракийско дружество „В. Руси С.””, е допустим, е аргументиран с наличието на активна процесуалноправна легитимация на ищеца, тъй като към датата на приемане на решенията ищецът е член на сдружението, и с предявяването на иска в едномесечния срок от узнаване по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ – на 13.04.2016г. След обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните въззивният съд е приел, че членството на ищеца в сдружението с нестопанска цел не е прекратено на основанията, предвидени в чл. 22, ал. 1, т. т. 1 и 3 ЗЮЛНЦ и в Устава за изключване и отпадане, нито с решение на Управителния съвет, взето с протокол № 3/28.01.2014г., нито с решение на Управителния съвет съгласно протокол № 4/11.05.2015г., нито с решение на Управителния съвет, обективирано в протокол № 1/11.01.2016г. Съдебният състав е констатирал обстоятелството, че към 23.06.2012г. и 29.03.2014г. ищецът е бил член на сдружението, въз основа на влязло в законна сила на 05.02.2015г. решение по търг. д. № 638/2012г. на Пловдивски окръжен съд по предявен от Г. Й. Й. иск по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията, взети от Общото събрание на сдружението, проведено на 23.06.2012г. /потвърдено с решение № 522/31.10.2013г. по търг. д. № 913/203г. на Пловдивски апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 48/05.02.2015г. по търг. д. № 1286/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./, съответно влязло в сила на 17.02.2017г. решение № 3/05.01.2016г. по търг. д. № 268/2015г. на Пловдивски окръжен съд /потвърдено с решение № 161/20.05.2016г. по търг. д. № 184/2016г. на Пловдивски апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 105/17.02.2017г. по търг. д. № 2181/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./. Изводът, че протокол № 4/11.05.2015г. и протокол № 1/11.01.2016г. и обективираните в тях решения на УС не установяват по категоричен начин прекратяване на членственото правоотношение на ищеца към датата на проведеното на 09.04.2016г. Общо събрание на сдружението, е аргументиран с липсата на данни двете решения на управителния орган да са били съобщени на ищцовата страна, с оглед правната възможност за тяхното оспорване пред общото събрание, в сроковете по чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ.
За да уважи иска по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ и да отмени решенията, взети на 09.04.2016г. от Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Тракийско дружество „В. Руси С.””, въззивният съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства и въз основа на тях е приел за установено, че ищецът не е бил допуснат до участие в работата на общото събрание на сдружението, проведено на 09.04.2016г. в [населено място]; по нареждане на ръководството на сдружението служители от наета охранителна фирма са установили пропускателен режим в сградата, в която е проведено Общото събрание, като са били допускане само лица по предварително раздадени списъци, а ищецът и около 60 лица не са били допуснати до участие в Общото събрание. Предвид обстоятелството, че ищецът не е загубил членствените си права на основание отпадане поради неплащане на членски внос и поради изключване, и с оглед установения начин на провеждане на Общото събрание на 09.04.2016г., съдебният състав е направил извод, че недопускането на ищеца до участие в работата на Общото събрание на 09.04.2016г. представлява нарушение на правото му да участва в дейността на сдружението, да избира и да бъде избиран в органите на управление, да осъществява контрол върху дейността им, да упражнява свободно правото си на глас при вземане на решенията, както и да има право на ефективна защита срещу незаконосъобразни действия и актове на органите на сдружението. Въззивната инстанция е заключила, че нарушението на тези основни членствени права на ищеца води до незаконосъобразност на взетите решения от Общото събрание на сдружението и представлява основание за уважаване на предявения конститутивен иск по чл. 25, ал. 4 във връзка с ал. 6 ЗЮЛНЦ за тяхната отмяна.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Релевантният правен въпрос е този, който е от значение за изхода по конкретното дело, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд по делото. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на посочените от касатора правни въпроси, свързаните с тях твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като същото е недопустимо поради произнасяне от въззивния съд по въпроса за валидността и действието на конститутивните решения по протокол № 4/11.05.2015г., който не е въведен с исковата молба, и е постановено в противоречие с т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985г. и Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС, е неоснователен. Съгласно постоянната практика на ВКС съдебното решение е недопустимо в следните случаи: когато не отговаря на изискванията за решаване на делото по същество; когато решението е постановено при липса на право на иск или ако правото на иск не е упражнено надлежно; когато съдът е бил десезиран от спора; при липса на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка; когато съдът се е произнесъл по непредявен иск. Наличието на активна процесуалноправна легитимация на ищеца да предяви иск с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решения на Общото събрание на сдружението, представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на конститутивния иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Въззивният съд в съответствие с постоянната практика на ВКС и предвид релевираните в отговора на исковата молба възражения и направените във въззивната жалба оплаквания е изследвал активната легитимация на ищеца, за установяване на която е обсъдил представените по делото доказателства, включително протокол № 3/28.01.2014г., протокол № 4/11.05.2015г. и протокол № 1/11.01.2016г. на Управителния съвет на сдружението.
Неоснователен е и релевираният от касатора довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулирания в изложението процесуалноправен въпрос. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В настоящия случай касаторът не е обосновал посоченото основание – не е посочил дали се касае до противоречиво тълкуване на релевантните правни норми, до различни възприети правни разбирания или до необходимост от отстраняване на непълнота или противоречие в правната уредба, респективно до развитие на съдебната практика, с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми, или осъвременяване на правната уредба с оглед промяна в обществените условия или изменения на законодателството.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Пловдив. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника по касационната жалба Г. Й. Й. направените от последния разноски за касационното производство /платено адвокатско възнаграждение/ в размер 1 200 лв.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 170 от 16.06.2017г. по т. дело № 174/2017г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Тракийско дружество „В. Руси С.””, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Г. Й. Й. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 4, ап. 5 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ – направени разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.