О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 18.05.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 156/ 2009 година и за да се произнесе , взе предвид :
Производството по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
П. А. М. от гр. П. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 42 от 20.01.2009 година по ч.гр.д. Nо 38/2009 година на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила Определение от 11.11.2008 година по гр.д.Nо 150/2007 г. на Великотърновския районен съд по прекратения иск, заявен на основание чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ. Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, поради допуснати нарушение по приложението на материалния закон – § 22 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ / БВ. Бр.13/09.02.2007 година / и са налице предпоставките на закона за неговата отмяна .
Допустимостта на касационното обжалване, видно от изложението по жалбата, се обосновава с теза, че съдът е направи умишлена грешка без да зачита доказателствата за спазване на срока по иска по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ и нарушава правото да възстанови собствеността на процесните имоти”,като „разглеждането на жалбата е от значение за точното прилагане на закона .
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от Н-ка на Общинската служба по “З”гр. Полски Т.
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение , намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и с оглед на характера на спора- установителен иск за признаване на право да се възстанови собственост на основание на земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ , съдът намира същата за процесуално допустима .
С обжалваното Определение , окръжният съд в правомощията на втора инстанция , е потвърдил определение на районния съд с което е прекратено производството поради недопустимост на иска, споделяйки извода, че искът по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ може да бъде надлежно заявен само ако процесните земеделски земи не са били заявени за възстановяване пред административния орган- ПК/ОбСЗГ, и това обстоятелство има характера на абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ. Доколкото земите са заявени и е налице произнасяне , правото по посочения текст от закона е упражнени и е налице недопустимост по чл. 224 ГПК/отм./.
При съпоставяне на решаващите изводи на съдилищата , възприети с обжалваните определения и обусловили прекратяването на иска по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ поради недопустимост и изложените „основания от страна на защитата на жалбоподателя за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за „точното прилагане на закона „ , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице условията закона за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение по реда на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
Същественият материално-правен или процесуално правен въпрос , разгледан по делото, е от значение НЕ САМО за точното прилагане на закона , но и за развитие на правото, когато по него няма задължителна или трайно установена съдебна практика, или когато съществуващата съдебна практика е остаряла , а конкретните правоотношения изискват и налагат ново, различно разрешение на проблема , като тази необходимост следва да бъде обоснована от жалбоподателя с изложението по чл. 284 ал.3 ГПК. Посочените доводи на жалбоподателя не формулират нито съществен материално-правен или процесуално правен въпрос. Доколкото от самата жалба би могло да се извлече , че същественият въпрос по делото е за срока на § 22 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ. бр.13/ 2007 година / то от данните по делото е видно, че основанието за прекратаване поради недопустимост на иска не е пропуснатия срок на § 22 от ЗПР на ЗИД ЗСПЗЗ, а обстоятелството, че по отношение на заявените земеделски земи има влязло в сила решение по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ за същите земеделски земи и е налице хипотезата на чл. 224 ГПК/отм./ т.е. липсва ДРУГА задължителната процесуална предпоставка- а именно, процесните земеделски земите да не са заявени за възстановяване пред компетентния административен орган- ПК / ОбСЗГ или пред съда. Даденото от съдилищата с обжалваните определения разрешение е в пълно съответствие с трайно установената съдебна практика относно процесуалните предпоставки за надлежното упражняване правото на иск по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ, поради което и не може да се приеме довода за наличие на основание за допустимост по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , налагащо ново различно разрешението на съда и преразглеждане на вече даденото решение.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.4 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т3 ГПК , състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 1128/30.01.2009 година на П. А. М. от гр. П. срещу Определение Nо 42 от 20.01.2009 година по ч.гр.д. Nо 38/2009 година на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила Определение от 11.11.2008 година по гр.д.Nо 150/2007 г. на Великотърновския районен съд по прекратения иск, заявен на основание чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :