О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 02.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 174/ 2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от С. С. Х. срещу определение № 26 от 27.01.2012 г. по гр.д. № 55/2012 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от нея молба за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 85 от 16.02.2010 г. по гр.д. № 1194/09 г. на Районен съд – Кюстендил. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението, като се твърди, че не съществува законово основание за оставяне на молбата за отмяна без разглеждане извън случаите, когато същата е била нередовна и след оставянето й без движение не е била привидена в съответствие с процесуалните изисквания за редовност.
В отговор на частната жалба ответната страна М. И. Й. чрез своя пълномощник адв. Г. Д. изразява становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че доводите, релевирани в подадената от С. С. Х. молба за отмяна за допуснати процесуални нарушение при постановяване на решението на Кюстендилския районен съд по естеството си представляват касационни основания за отмяна на съдебното решение по пътя на редовното инстанционно обжалване, но не се обхващат от хипотезите на чл. 303, ал.1 ГПК. На следващо място е приел, че решението, чиято отмяна се иска, е било обезсилено от въззивната инстанция, поради което молбата за отмяна няма предмет. В обобщение е направил извод, че молбата за отмяна е недопустима и е оставил същата без разглеждане.
Обжалваното определение е правилно. С разпоредбата на чл. 307 ГПК производството по отмяна на влезли в сила съдебни решение е уредено като двуфазно. Разглеждането на молбата за отмяна в открито съдебно заседание, в което се изслушват страните и се събират необходимите доказателства, се предхожда от предварително произнасяне в закрито заседание по нейната допустимост, съгласно чл. 307, ал.1 ГПК. В тази предварителна фаза Върховният касационен съд извършва проверка подлежи ли на отмяна по реда на чл. 303 ГПК съдебния акт, легитимиран ли е молителят да иска отмяна, доколко изложените в молбата за отмяна основания се обхващат от някоя от хипотезите на чл. 303, ал.1 ГПК, както и дали същата е подадена в преклузивните срокове по чл. 305 ГПК. Проверката за редовност на молбата за отмяна, която извършва първоинстанционният съд, чрез който става подаването й, не се отнася до тези обстоятелства. Първоинстанционният съд следи за спазване на чл. 306, ал.1 във връзка с чл. 260 и чл. 261 ГПК от гледна точна на формалните изисквания за редовност, а въпросът за допустимостта на молба е от компетентността на ВКС. В този смисъл неоснователен е наведеният в частната жалба довод, че не съществува законово основание за оставяне на молбата за отмяна без разглеждане извън случаите, когато същата е била нередовна и след оставянето й без движение констатираните нередовности не са били отстранени. Правилни са изводите на състава на ВКС, че наведените от молителката С. Х. доводи за несъответствие на възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка с доказателствата по делото, в резултат на което “се откривали нови обстоятелства и доказателства, а именно- неоснователно увеличаване на собствеността на М. Й. с 0.200 кв.м и отнемането на същата площ от нейното законно владение”, по своя характер представляват оплаквание за нарушение на съдопроизводствените правила, което не се обхваща от нито едно от основанията за отмяна на влезли в сила решения, изчерпателно посочени в чл. 303, ал.1 ГПК и не могат да бъдат обсъждани по същество в това производство.
На следващо място, обосновано съставът на ВКС е приел, че молбата е недопустима и с оглед на това, че атакуваният с нея съдебен акт – решение на Кюстендилския районен съд, вече не съществува в правния мир, тъй като същото е било обезсилено от въззивната инстанция по реда на инстанционния съдебен контрол. Съгласно чл. 303, ал.1 ГПК на отмяна подлежат влезли в сила съдебни решения. Както е посочено в т.2 от ППВС № 2/ 77, това са съдебни актове, които се ползуват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. След като решението на първоинстанционния съд е било обезсилено, молбата за отмяната му по реда на чл. 303 и сл. ГПК се явява без предмет и поради това също е процесуално недопустима.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 26 от 27.01.2012 г. по гр.д. № 55/2012 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: