О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 21.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 845/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [фирма]-гр.София, срещу определение №3539 от 21.10.2016г., постановено по ч.гр.д. №4551/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение (с характер на разпореждане) от 11.02.2106г. по т.д.№6006/2014г. на СГС, ТО, VІ-1 състав.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като според касатора от приложената по делото пощенска разписка се установява, че писмото за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба е било изпратено по пощата на 25.01.2016г., т.е в посочения от съда едноседмичен срок. Твърди се, че въззивният съд не е направил проверка на баркода на пратката, нито проверка по телефона в пощенската станция, за установяване точната дата на подаване на писмото.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът, без да формулира конкретен правен въпрос, излага съображения за неправилност на определението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Акцентира върху съществуващата неяснота относно точната дата на депозиране на молбата за поправка на въззивната жалба и необходимостта от проверка в документацията на пщенската служба, в която е депозирана молбата.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответното страна [фирма].
Върховен касационен съд, ТК, състав на ІІ т.о., след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК съдебен акт.
За да потвърди определението (с характер на разпореждане) от 11.02.2106г., постановено т.д.№6006/2014г. на СГС, ТО, VІ-1 състав, с което е върната въззивната жалба вх.№139295/13.11.2015г. на [фирма] срещу решение №1276/5.08.2015г., въззивният състав е приел за установено, че с разпореждане от 18.11.2015г. първоинстанционният съд е дал едноседмичен срок на жалбоподателя да представи препис от въззивната жалба за ответната страна, както и доказателства за внесена държавна такса. Въззивният съд е посочил, че съобщението с указанията е било връчено на жалбоподателя на 18.01.2016г. и че срокът за отстраняване на нередовностите на жалбата е изтекъл на 25.01.2016г. Изследвайки баркодовете върху разписката и пощенския плик, както и печата, поставен върху разписката и пощенския плик, апелативният съд е стигнал до извода, че пратката на [фирма] е била предадена на пощенската служба в [населено място] на 26.01.2016г., т.е след изтичане на преклузивния срок за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба. Съдът не е приел за достоверна твърдяната от частния жалбоподател дата – 25.01.2016г. като е посочил, че направеното отбелязване на гърба на приложения към частната жалба документ /без подпис и име на издател/, не материализира изявление на длъжностна лице в рамките на неговата компетентност. На таза база и с оглед разпоредбата на чл.262 ал.2 т.2 ГПК апелативният съд е приел за правилно определението на СГС за връщане на въззивната жалба.
Обжалваното въззивното определение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е поставен правен въпрос от значение за конкретното дело по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съдържащите се в изложението оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и съждения относно необходимостта от допълнителна проверка за установяване действителната дата на подаване на пратка не представляват въпроси, включени в предмета на спора и обусловили решаващите изводи на съда. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР№1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение на делото и касационният състав няма правото да извежда този въпрос от твърденията на касатора в касационната жалба и в изложението към нея.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, ТК, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3539 от 21.10.2016г., постановено по ч.гр.д.№4551/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в. с
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :