О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
С. 23.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. т.д.№ 60297 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Х. С. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 1149 от 6.06.2016г. по в.т.д.№ 478 по описа за 2016г. на Апелативен съд С., с което е потвърдено решение № 4186 от 15.06.2015г. по гр.д.№ 7695/2012г. на СГС като е прието за установено по отношение на Х. С. С., че в полза на [фирма] [населено място] съществува вземане в размер на 13 890.79 евро, въз основа на запис на заповед от 26.11.2009г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 18860/2011г. на СРС, ведно със законната лихва, считано от 5.05.2011г.
Като основание за допустимост в своето изложение касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса : „Налице ли са правни пречки пред съда да разгледа и обсъди възраженията на подписалото авала лице за липса на намерение за поемане на менителнично поръчителство в лично качество, да анализира и изясни действителната воля на подписалото авала лице, включително посредством съобразяване на относимите казауални правоотношения, по които е подписан авала?, който счита се разрешава противоречиво от съдилищата, във връзка с което се позовава на решение от 10.04.2014г. по гр.д.№ 114/2011г. на Окръжен съд Стара Загора, което обаче не съдържа отбелязване да е влязло в сила.
На основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът поставя следните два въпроса: Може ли да доведе до недействителност на менителничното поръчителство установяването на пълно или частично несъответствие между външно обективираното изявление на подписалото авала лице и действителната му воля, като причините за това могат да бъдат различни: липса на волево решение за лично поемане на менителнично поръчителство, неосъзнаване на правните последици, създадени от страните по казуалното правоотношение неверни представи, вследствие на което е задълженото лице е подписало авала, но без действително намерение да се задължава в лично качество, подписване на авала при порок на волята, а именно- под влияние на заблуждение, че не действа в лично качество, насилие, влагане на различно съдържание във волеизявленията, привидно поемане на задълженията? и Приложима ли е уредбата на недействителността на двустранните сделки /чл.26 – 35 ЗЗД/ по отношение на менителничното поръчителство като едностранна сделка /чл.44 ЗЗД/?
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е възприел извода на първоинстанционния за установеност на съществуващото между страните вземане по записа на заповед от 26.11.2009г. въз основа на следните обстоятелства: записът на заповед е редовен е от външна страна /съдържа всички реквизити по чл.535 т.1-7 ТЗ/ и удостоверява твърдяното задължение. Същият е подписан от настоящия касатор, в качеството му на физическо лице като „поръчител”, като същият саморъчно е записал трите си имена, ЕГН и се е подписал. В. съд е направил извод, че от съдържанието на представения запис на заповед ясно може да се разграничат лицата, които са „издател” и „поръчител”, поради което не съществува съмнение, че Х. С. е подписал заповедта в две качества – като представляващ дружеството [фирма]- издадетел и в лично качество като поръчител на кредитора [фирма] за задължението на длъжника [фирма]. В. съд е посочил, че са спазени изискванията за форма по чл.484 ал.1 ТЗ,вр.чл.537 ТЗ и няма доказателства за злоупотреба от страна на кредитора по издадения в негова полза запис на заповед. Препратил е към решаващите мотиви на първоинстанционния съд, съгласно които менителничното поръчителство е резултат единствено на едностранното волеизявление на авалиста, от което настъпват неговите правни последици без да е необходимо съгласието на кредитора. Заради самостоятелния характер на задължението на авалиста /съгласно чл.483-485 ТЗ/, по отношение на него не намира приложение принципът на акцесорност на договора за поръчителство в гражданското право, установен в чл.147 и чл.148 ЗЗД. Затова предмет на производството могат да бъдат само възраженията за плащане и редовност на менителничния ефект. Доколкото ответникът /и настоящ касатор/ не е страна по казуалното правоотношение, възражения във връзка с него, той не може да прави.
При тези факти, не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от касатора въпроси, тъй като последните два не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, а за първия не е налице посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Съображенията:
По първия въпрос:
Съгласно разясненията, дадени в т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, приема се че въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящия изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение. Изрично е посочено, че не е налице основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК когато касаторът не е представил влезли в сила решения /какъвто е настоящия случай/, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора, в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
Останалите два въпроса не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост. Съгласно дадените в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения – материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Поставените въпроси, касаещи недействителността на менителничното поръчителство, не са свързани с решаващите мотиви на въззивния акт, в този смисъл се поставят за първи път в касационното производство и видно от гореизложените мотиви на въззивния акт, въобще не са обсъждани в него. Възражението за несъответствие между външно обективираното изявление на подписалото авала лице и действителната му воля /което обуславя поставянето на въпросите/ не е правено от ответника в подадения от него отговор, преклудирано е и не може да бъде обсъждано за първи път от настоящия състав.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице посочените основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1149 от 6.06.2016г. по в.т.д.№ 478 по описа за 2016г. на Апелативен съд С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.