Определение №228 от 27.4.2009 по ч.пр. дело №253/253 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 
                                                          
 
        №228                
 
                                                       гр.София, 27.04.2009 г.                                               
 
 
                                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и девета година в състав:
 
                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
                                      ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                                                                               ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА    
                
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 253 по описа за 2009 г. приема следното:
 
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Л” О. срещу разпореждане № 21 от 10.032009 г. по преписка вх. № 3* от 25.02.2009 г. на ВКС, с което е върната частната жалба на „Л” О. срещу определение № 30 от 23.01.2009 г. по гр.д. № 4* от 2008 г. на ВКС, II г.о.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане и се моли то да бъде отменено.
Ответникът Н. Г. М. , действащ като ЕТ „Н” оспорва частната жалба.
Ответникът О. Б. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение констатира следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.275, ал.2 от ГПК във връзка с чл.262, ал.3 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: С обжалваното разпореждане е върната като недопустима частната жалба на „Л” О. срещу определение № 30 от 23.01.2009 г. на ВКС, Второ г.о. по гр.д. № 4* от 2008 г., с което съдът се е произнесъл на основание чл.288 от ГПК по допустимостта на подадена касационна жалба, като е прието че това определение не подлежи на касационно обжалване.
Разпореждането е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила по следните съображения: Съгласно чл.274, ал.1 от ГПК, на обжалване подлежат само онези определения на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на делото или за които в закона изрично е предвидена възможност за обжалване.
В случая, опредението на ВКС от 23.01.2009 г. по гр.д. № 4* от 2008 г. е определение по чл.288 от ГПК, за което в закона не е предвидена възможност за обжалване.
Това определение не е преграждащо хода на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради следното: Преграждащи по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК са онези определения на съдилищата, с които се спира или се отказва да бъде възобновено дело, с които делото се прекратява поради липсата на процесуална предпоставка или наличието на процесуална пречка за надлежното съществуване или упражняване на правото на иск или с които се връща като недопустима или нередовна въззивна или касационна жалба /в този смисъл е т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС/. Определението на ВКС по чл.288 от ГПК няма такъв характер. С него касационната инстанция се произнася и извършва самостоятелна преценка на допустимостта на касационно обжалване на въззивно решение с оглед въведените с чл.280, ал.1 от ГПК нови изисквания. Тези изисквания не касаят процесуални въпроси, относими към гарантиране упражняването на правото на иск или правото на жалба, а касаят спора по същество- дали с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Преценката, дали в обжалваното решение е разгледан и решен такъв съществен въпрос, се прави от състава на ВКС, пред когото делото е висящо, и тази негова преценка не подлежи на инстанционен контрол от друг състав на ВКС.
Поради това правилно с обжалваното разпореждане е върната като недопустима частната касационна жалба на „Л” О. срещу определението на ВКС по чл.288 от ГПК, постановено по гр.д. № 4* от 2008 г.
 
Поради гореизложеното, настоящият състав на ВКС на РБ, Първо отделение на Гражданска колегия
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 21 от 10.03.2009 г. по преписка вх. № 3* от 25.02.2009 г. на ВКС, с което е върната частната жалба на „Л” О. срещу определение № 30 от 23.01.2009 г. по гр.д. № 4* от 2008 г. на ВКС, II г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top