О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 27.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети април през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 70 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 122 във вр. чл. 104, т. 2 /отм./ ГПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Б окръжен съд и Софийския апелативен съд, повдигнат от първия досежно това кой от тях следвало да определи местно компетентен съд за разглеждане на обективно съединени осъдителни искове, всеки един от които с цена под 25 000 лв., заведени от търговец със седалище и адрес на управление в гр. Н., срещу друг търговец, чието седалище и адрес на управление са в София, по повод неизпълнението на сключен помежду им облигационен /наемен/ договор, както и „по какви правила” следвало да стане това определяне.
За да е произнесе по този спор, в който участва апелативен съд от страната, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение съобрази следното:
Спорът между ищцовото акционерно д-во със седалище и адрес на управление в гр. Н. и ответното събирателно д-во, чието седалище и адрес на управление са в София, е бил заведен по два обективно съединени иска /за присъждане на главница и на мораторна лихва/, всеки един от които е с цена под 25 000 лв. Тези искове са били предявени на датата 11 април 2008 г., т.е. при действието на новия ГПК, но преди ЗИДГПК ( О. ДВ, бр. 50 от 30.V.2008 г.). Първоначално делото е било образувано пред Бургаския окръжен съд – на основание тогава действащата разпоредба на т. 2 от текста на чл. 104 ГПК /понастоящем отменена/, отнасяща се до подсъдността пред окръжен съд на „исковете по търговски спорове”. Принципно, по аргумент от текстовете на чл. 111 и чл. 108, ал. 1 ГПК във вр. чл. 63, ал. 3 ТЗ, следвало е тези два обективно съединени иска да бъдат предявени пред Софийския градски съд /арг. чл. 88 ЗСВ/, където е седалището, а и адресът на управление на ответното СД. За спазване правилата на местната подсъдност обаче, съдилищата нямат задължението да следят служебно и при действието на ГПК от 1.ІІІ.2008 г., поради което щом като не е бил повдиган отвод от страна на търговеца-ответник, делото е следвало да се изпрати по подсъдност на конкретно определен районен съд от съдебния район на първоначално сезирания със спора Бургаски ОС /арг. чл. 119, ал. 3 ГПК/. Относителният характер на тази процесуална предпоставка не се модифицира в абсолютен, когато се върши преценката по чл. 119, ал. 1 ГПК за евентуална родова неподсъдност на делото, допускаща служебен почин. Причината САС да не се ангажира с конкретно свое становище кое точно от общо 8-те районни съдилища под юрисдикцията на Бургаския ОС, представлява „надлежният съд”, произтича от обстоятелството, че тъкмо иницииралото настоящето производство съдебно учреждение е следвало да се съобрази с правилото на чл. 6 ГПК. В този случай, ако нормата на чл. 118, ал. ГПК не бе тълкувана превратно, а съобразно разума й, следващ от системното тълкуване на правилата на чл. 119, ал. 3 във вр. чл. 104, т. 4 и чл. 103 ГПК, но преди всичко – в съответствие с волята на т. нар. „господар на процеса”, обективирана в исковата молба на „С” А. , определянето на този „надлежен” районен съд, попадащ под юрисдикцията на ОС – Б. не би следвало да представлява такова голямо затруднение.
С оглед изложеното и при съобразяване на диспозитивното начало в процеса /арг. чл. 6 ГПК/, единственият надлежен районен съд, компетентен да се произнесе по облигационния спор между горепосочените две търговски д-ва, следва да е този, чието седалище е в града Н.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НАДЛЕЖНИЯТ по смисъла на чл. 104, т. 4 във вр. чл. 103 и чл. 119, ал. 3 и чл. 6 ГПК съд, който следва да разгледа делото, образувано по обективно съединените срещу СД „Ж”-гр. София осъдителни искове на „С” А. със седалище и адрес на управление в община Н. к.к. „С” по молбата му с вх. № 5439/11.ІV.2008 г. по опис на Бургаски ОС Е РАЙОННИЯТ В ГР. НЕСЕБЪР.
Делото да се изпрати на същия за по-нататъшни процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2