Определение №228 от 30.3.2018 по гр. дело №4703/4703 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 228

С., 30.03. 2018г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4703/2017год.

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. Н. от САК, срещу въззивно решение № 230 от 06.07.2017 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 1179/2017 г. С това решение е потвърдено решение № 37 от 23.01.2017 г., постановено по гр. д. № 1203 по описа за 2016 г. на Казанлъшкия районен съд, с което са уважени предявените от З. В. Д. против [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ като е признато за незаконно и е отменено уволнението му, извършено със заповед № 311/27.04.2016г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. второ от КТ; възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител лаборатория“ в [фирма] и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 6946.90 лв., представляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за периода от 27.04.2016 г. до 27.10.2016 г., ведно със законната лихва и сумата от 2470.20 лв., представляваща обезщетение по чл.344, ал.1,т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за периода от 24.06.2014 г. до 24.08.2014 г., ведно със законната лихва от 23.06.2016 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, постановено при допуснато нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига следните въпроси, за които счита, че са от значение за точното прилагане на закона: 1. „Допустимо ли е съдът избирателно да се произнася само по част от промените в изискването за професионална квалификация в длъжностната характеристика?“; 2. „Законосъобразно ли е уволнението ако работникът не отговаря само на част от въведените нови изисквания за заеманата от него длъжност?“ и 3. „Законосъобразно ли ще е прекратяването на трудовото правоотношение в хипотезата по чл. 328, ал.1, т. 6 КТ ако работодателят е добросъвестен при промяна на изискванията за заеманата длъжност и работникът не притежава изискуемата се за длъжността професионална квалификация?“.
Ответната страна З. В. Д. чрез адв. М. от АК – Стара З., взема становище, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба в частта, насочена срещу въззивното решение в частта, съдържаща произнасяне по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 24.06.2014г. – 24.08.2014г. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а касационното производство да се прекрати. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК / в ред. на ДВ бр. 50/2015г./ не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела. В настоящия случай цената на този иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, свързан с предходно уволнение, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт в друго производство, е 2470 лв., т. е. под определения в закона размер за допустимост на касационното обжалване и искът не е предявен кумулативно с обуславящ го иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
В останалата част касационната жалба е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
За да уважи предявените искове въззивният съд е приел, че ищецът е работил на длъжността „ръководител лаборатория“ при ответното дружество; че трудовото правоотношение между страните било прекратявано от ответника вече три пъти, като с влезли в законна сила решения, постановени по гр.дела № 2516/2010 г., № 2222/2012 г. и № 716/2014 г., по описа на КРС, ищецът бил възстановяван на заеманата преди уволнението длъжност; че с оспорваната заповед № 311/27.04.2016 г. на изп. директор на ответното дружество трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т. 6, предл. второ КТ, поради това, че не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа, но липсвало конкретно посочване каква професионална квалификация ищецът не притежава; че ищецът има висше образование с квалификация „инженер – механик по специално производство на боеприпаси“, О. „магистър“, поради което отговоря на изискванията за образование и професионална квалификация за заемане на длъжността; че от въведените допълнителни изисквания не владее испански език, което изискване е неотносимо към професионалната квалификация за заеманата длъжност “ръководител лаборатория”. Обосновал е, че нововъведените изисквания за владеене на чужди езици представляват основание за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл.328, ал.1, т.11 КТ, а не поради липса на професионална квалификация за изпълняване на работата. След анализ на събраните доказателства въззивният съд е приел, че въведените от работодателя изисквания за владеене на чужди езици за изпълнение на длъжността „ръководител на лаборатория“ не са свързани пряко с изпълнението на длъжността, като същите тези изисквания са въведени с длъжностната характеристика от 2012 г. и е налице влязло в сила решение, с което прекратяването на трудовия договор с ищеца поради тези нови изисквания е признато за незаконно, а междувременно нова длъжностна характеристика не е връчвана на служителя. Съобразил е, че за да е налице фактическият състав на уволнителното основание трябва да е извършена промяна в изискванията за заемане на длъжността, които да са такива, че без тях работникът или служителят да не може да изпълнява ефективно трудовите си задължения. В конкретния случая работодателят не е установил, че владеенето на английски и испански език е необходимо с оглед изискванията на длъжността “ръководител лаборатория”. Същевременно след като е установено, че служителят страда от онкологично заболяване, което попада в предметния обхват на Наредба № 5/20.02.1987 г. и му е призната трайна неработоспособност 77% и определен срок на инвалидност до 01.02.2017 г., то същият е от категорията на работниците, спрямо които намира приложение предвидената по чл.333, ал.1 КТ предварителна закрила. Съдът е приел, че тъй като действителното основание за прекратяване на трудовия договор е чл. 328, ал.1, т. 11 от КТ, а не посоченото в обжалваната заповед – чл.328, ал.1, т.6 КТ, то преди уволнението работодателят е бил длъжен да поиска разрешение от Инспекцията по труда и мнение от ТЕЛК, което не е сторено и уволнението се явява незаконно. С оглед уважаването на главния иск за основателни са приети и исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т. 3 КТ, във връзка с чл.225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за периода от 27.04. – 27.10.2016 г. Съобразено е, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ уволнението, е в размер на 1389.38 лв. или за периода от 27.04.2016 г. до 27.10.2016 г. обезщетението по чл.225, ал.1 КТ възлиза на 8336.28 лв., което след извършено прихващане със сумата от 1389.38 лв., представляваща изплатено на ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, е присъдено до размера на 6946.90 лв. Посочено е, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск компенсира положен труд и не подлежи на връщане при отмяна на уволнението, поради което е недопустимо прихващане с него.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от жалбоподателя въпроси не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е обсъдил всички въведени изисквания за заемане на длъжността на ищеца, като в тази връзка е приел, че същият притежава изисваните за длъжността образование и професионална квалификация, а във връзка с въведените допълнителни изисквания, че същият владее английски език и притежава умения за работа с компютър, но не владее испански език. Решаващите мотиви на съда за отмяна на уволнението като незаконно не са обусловени от въпроса отговаря ли ищецът на въведените нови изисквания, а дали работодателят е действал добросъвестно при въвеждането им и дали е получил предварително разрешение от Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК с оглед предвидената в чл. 333, ал.1 КТ предварителна закрила. Предвид това първият поставен въпрос не е обуславящ. Повдигнатите от касатора въпроси дали е законосъобразно уволнението ако работникът не отговаря само на част от въведените нови изисквания за заеманата от него длъжност и ако работодателят е добросъвестен при промяна на изискванията за заеманата длъжност и работникът не притежава изискуемата се за длъжността професионална квалификация не съответстват на формираните от въззивния съд фактически констатации и решаващи изводи и са неотносими.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение.
В случая видно от изложеното по-горе в определението формулираните в изложението въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, включени в предмета на спора и обусловили правната воля на съда, обективирана в решението. С оглед на това не е налице общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, поради което и не се дължи произнасяне по наличието на специфичната такава, поддържана от касатора.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по касационната жалба сторените в касационното производство и удостоверени по делото разноски в размер 920 лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], подадена чрез адв. Н., срещу въззивно решение № 230 от 06.07.2017 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 1179/2017 г., в обжалваната част, с която съдът се е произнесъл по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение в размер на 2470 лв. за периода от 24.06.2014г. – 24.08.2014г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4703/2017 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение, в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 230 от 06.07.2017 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 1179/2017 г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на З. В. Д. деловодни разноски в размер 920 /деветстотин и двадесет/ лв.
Определението в частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на това определение.
Определението в останалата част не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top