О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
гр. София, 31.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова ч. т. д. N 210 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. И. К. срещу определение № 284 от 01.12.2015г. по т.д. № 3369/2015г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, молба за отмяна по чл.303 ГПК на влязло в сила неприсъствено решение, с което се отхвърлят предявените от частната жалбоподателка искове.
Частната жалбоподателка твърди, че атакуваното определение е неправилно, тъй като само ответникът по иска, но не и ищецът разполага с път на защита по чл.240 ГПК, поради което молбата по чл.303 ГПК е допустима. Поддържа, че това е единствения му път на защита. Сочи, че не може да се постави неприсъствено решение по молба на ищеца, с което да се отхвърли искът като неоснователен.
Ответницата, И. К., не представя отговор на частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената молбата за отмяна на влязло в сила решение, постановено по реда на чл.238, ал.1 ГПК, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че съдебният акт, предмет на искането за отмяна е неприсъствено решение, постановено по реда на чл.238, ал.1 ГПК и съгласно чл.240 ГПК защитата срещу такова решение се осъществява по специален ред, подробно регламентиран в цитираната разпоредба чрез възражение пред въззивния съд, съответно по исков ред, поради което молбата за отмяна по чл.303, ал.1 гПК е недопустима.
Определението е правилно.
Съгласно изричната разпоредба на чл.303, ал.3 от ГПК, не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл.240, ал.1 ГПК, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл.240, ал.2 ГПК. Хипотезите на чл.240, ал.1 и ал.2 ГПК са лимитирани до основанията по чл.303, т.1 и т.5 ГПК.
В случая молбата по чл.303 ГПК се основава на единствено на твърдения, че е налице съществено процесуално нарушение, поради неизготвяне на доклад от съда, както и че неприсъственото решение, с което е отхвърлен иска, е постановено по искане на ищеца, което изключва възможността за отхвърляне на иска, като ако съдът е считал, че искът е вероятно неоснователен, е бил длъжен да откаже постановяване на неприсъствено решение.
С оглед наведените обстоятелства в молбата за отмяна, основателни са възраженията на частната жалбоподателка, че същата не се позовава на основания, при които би могла да реализира защита по реда на чл.240 ал.1 или ал.2 ГПК. в рамките на които производства се осъществява извънинстанционен контрол на влязъл в сила акт, съответно спорът се решава по исков ред, при наличието на изчерпателно посочени в закона основания, на които страната не се позовава.
От друга страна обаче, основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, като извънреден способ за защита, също са изчерпателно изброени и доколкото изложените обстоятелства в молбата не се сочат на нито едно от тях, то молбата по чл.303, ал.1 ГПК се явява недопустима.
По същество в молбата за отмяна се навеждат твърдения, че постановеното решение няма характер на неприсъствено, тъй като по искане на ищеца не може да се постанови неприсъствено решение „срещу ищеца”, но в този случай пътят на защита срещу решението е бил чрез обжалването му, в каквато насока е и определение № 793 / 17.12.2014г. по ч.т.д. № 2722/ 2014г. на II То на ВКС.
Предвид изложеното, макар и по други съображения, определението на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 284 от 01.12.2015г. по т.д. № 3369/2015г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.