4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 217/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
гр.София, 08.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 217/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат А.К. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд № 289/28.10.2009 год., постановено по гр.дело № 6721/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Софийски районен съд, ІІ ГО, 74 състав от 30.07.2008 год. по гр.дело № 23357/2007 год. въззивният съд е решил спора по същество, като е осъдил ответника-касатор да заплати на [фирма],[населено място] на основание чл.327 ТЗ сумата 5 161,68 лева, представляваща частично неизплатена цена на закупено котелно гориво по фактура [ЕГН]/16.07.2007 год. ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба, обосновавайки основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, свързани с правилата относно търговската продажба – чл.324 и чл.327 ТЗ и законовите изисквания за документиране дейността на търговеца съгласно Закона за счетоводството и ЗДДС и доказателствената сила на счетоводни документи, както и по процесуалния въпрос относно задължението на съда да постанови решението си като обсъди всички доказателства по делото доводите на страните съобразно доказателствената тежест, която всяка една от тях носи в процеса. Излага съображения, че така поставените въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на приложените към жалбата седем броя решения на различни състави на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, както и на пет броя определения, постановени по реда на чл.188 от новия ГПК, които не формират задължителна съдебна практика на ВКС съгласно т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Б.Б. от САК изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 350 лева – адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е уважил предявеният иск по чл.237 ТЗ, като е осъдил ответника-касатор да заплати неизплатения остатък от цената на закупеното гориво по процесната фактура. Прието е с оглед данните по делото, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за търговска продажба, че ответникът е получил горивото по процесната фактура без да възрази своевременно относно количеството и качеството на закупената стока, при което положение съгласно презумпцията на чл.324 ТЗ същата се смята одобрена като съответствуваща на изискванията. Прието е също, че процесната фактура е надлежно осчетоводена от ответника, изплатена е по-голямата част от цената, като е ползуван данъчен кредит върху цялата фактурирана цена. При тези данни, е направен решаващия извод, че купувачът дължи неизплатения остатък от цената на горивото. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства при съобразяване с правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния и процесуалния закон.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение, макар да не е изрично формулиран от касатора, същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос е: възникнали ли са между страните правоотношения по договор за търговска продажба при липсата на писмен договор. По отношение на този въпрос, обаче, не е изпълнено нито едно от предвидените в чл.280, ал.1 ГПК изисквания. Постановявайки своя съдебен акт въззивният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на закона и константната съдебна практика, според която в случая не се касае за формален, а за консенсуален договор и сключването му може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства. В тази връзка писмената форма има само доказателствено значение и не влияе върху действителността на договора. Данните по делото сочат, че процесната стока е била превозена с автомобил-цистерна от продавача до купувача и приета от негов служител, който е подписал без забележка фактурата и издадената складова разписка за цялото количество от 21.7 тона. Данъчната фактура е осчетоводена както в счетоводството на ищеца, така и в това на ответника, който е ползувал данъчен кредит върху цялата сума, описана е в дневника за покупките на [фирма] за м.август 2007 год. и включена в месечната справка-декларация по ДДС за същия месец. Това се установява при извършените проверки от назначената във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза.
Отговорът на поставения от касатора в допълнителното му изложение въпрос относно доказателствената сила на счетоводните документи и вписванията в счетоводните и търговски книги се съдържа в разпоредбите на чл.182 ГПК и чл.55 ТЗ. Те се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед другите доказателства по делото. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка и е достигнал до извода, че ответникът е получил стоката по процесната фактура. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт.
Изложеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства е релевантен по делото, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът трябва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните съгласно чл.235, ал.2 и 3 ГПК. В случая въззивният съд е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на доказателствения материал по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи. Тези действия на съда са в съответствие с посочената съдебна практика. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията му за погрешни крайни изводи представляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. При този изход на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 350 лева адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВГО, ІVД състав № 289/28.10.2009 год., постановено по гр.дело № 6721/2009 год.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище[населено място] да заплати на [фирма] със седалище[населено място] сумата 350/триста и петдесет/лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: