2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
гр. София, 08.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д.№1831 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Смарт Кемикълс“ ЕАД /н/, чрез изп.директор Д. К. срещу решение №466 от 26.02.2019г. по т.д.№461/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение №998 от 23.05.2017г. по т.д.№768/2011г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав. С първоинстанционното решение съдът по несъстоятелността на основание чл.710 вр. чл.711 ТЗ е обявил длъжника „Смарт Кемикълс“ ЕАД в несъстоятелност, постановил е прекратяване на дейността на предприятието му и на правомощията на органите му, лишил е длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е постановил започване осребряване на същото и разпределение на осребреното имущество.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, тъй като се базирало на факта, че планът за оздравяване не е приет поради обжалване от НАП, която вече не е кредитор. Съдът е бил длъжен да се произнесе повторно за приемане на плана за оздравяване поради факта, че оспорилият то кредитор е загубил качеството си на такъв. Моли да бъде отменено обжалваното решение.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност.
Ответниците не депозират отговори на касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, постановено на основание чл.710 вр. чл.711 ТЗ, въззивният съдът приема, че и двата плана за оздравяване на длъжника „Смарт Кемикълс“ ЕАД, предложени в срока по чл.698 ТЗ, не са приети и утвърдени по законоустановения ред. Първият оздравителен план /предложен с молба вх.№100192/11.09.2013г./ не е приет от Събранието на кредиторите, а вторият /предложен с молба вх.№100405/12.09.2013г./ е приет от Събранието на кредиторите на 21.10.2013г. и утвърден от съда по несъстоятелността на основание чл.704-чл.707 ТЗ, но с влязло в сила решение на САС актът за утвърждаване на плана и прекратяване на производството по несъстоятелност е отменен, като въззивният съд е отказал утвърждаването му. С оглед изложеното, решаващият съдебен състав приема, че е налице третата хипотеза на чл.710 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност с последиците по чл.711 ТЗ- оздравителният план не е утвърден от съда по несъстоятелността. Ирелевантно е обстоятелството, че след влизане в сила на решението на въззивния съд и след изтичане на преклузивния срок за предлагане на оздравителен план, е оспорено качеството кредитор на един от жалбоподателите – НАП.
ВКС намира, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай касаторът не излага доводи в подкрепа на своите твърдения за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като настоящият съдебен състав намира, че решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №466 от 26.02.2019г. по т.д.№461/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.