О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 09.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на пети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 1710 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена от Л. Б. К. срещу определение № 367 от 2.12.15г. по гр.дело № 5030/15г.на Върховен касационен съд,състав на І-во г.о.,с което е оставена без разглеждане молбата на същата страна за отмяна на влязлото в сила решение № 2116 от 21.12.13г.по в.гр.дело № 2943/13г.на Пловдивския окръжен съд,на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК,като недопустима и производството е прекратено.
Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С влязлото в сила решение,чиято отмяна се иска,е признато за установено,че молителката дължи на [фирма] [населено място] 1034.33 лв,представляващи стойност на доставена топлинна енергия за периода 1.10.09г.-30.04.11г.,110.10 лв обезщетение за забавено плащане за периода 1.02.10г.-22.01.12г.,законната лихва върху главницата и 125 лв разноски за заповедното производство,както и разноски за производството по чл.422 ГПК.
С обжалваното определение състав на І-во г.о. на Върховния касационен съд е приел,че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е недопустима,тъй като молителката се позовава на обстоятелства,които не са част от предмета на влязлото в сила решение – представените копия от кредитни известия до дъщеря й З. К. са за отчетни периоди,които следват исковия период.По отношение на другото представено доказателство – решение № 26 от 23.02.15г.по в.гр.дело № 1479/14г.на Пловдивския апелативен съд е прието,че не може да се извърши преценка дали обосновава някое от основанията по чл.303 ал.1 ГПК,тъй като не е влязло в сила.
Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно.
Разпоредбата на чл.307 ал.1 ГПК задължава Върховния касационен съд да прецени най-напред допустимостта на подадената молба за отмяна.Производството по молба за отмяна на влязло в сила решение е самостоятелно,извънинстанционно производство,което е допустимо при строго определени в закона предпоставки.Основанията за отмяна по чл.303 ал.1 ГПК са уредени от закона изчерпателно,поради което молбата трябва да съдържа точно и мотивирано изложение на причините,въз основа на които се претендира отмяна на влязлото в сила решение – чл.306 ал.1 ГПК.В случая молителката е посочила като основание за отмяна хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК.Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК са налице тогава,когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото,но не са били известни на страната,респективно не са станали достояние на съда,а са от съществено значение за изхода на спора.Новооткрито доказателство е налице и тогава,когато някое обстоятелство е било известно,страната го е твърдяла пред съда,но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина,която е извън процесуалното й поведение.Решаващото е ,че новооткритият факт е бил налице когато делото се е намирало в такава фаза на развитие,че той е могъл да бъде изтъкнат и взет предвид.Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора.Законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки,за да бъде уважено искането.
Правилно е преценено от предходният състав на ВКС,че част от сочените от молителката обстоятелства са извън предмета на спора,а позоваването на невлязло в сила съдебно решение прави молбата за отмяна преждевременно подадена.Върховният касационен съд е длъжен да разгледа основателността на молбата за отмяна, само ако прецени ,че тя е допустима.
Изложените в частната жалба твърдения касаят съществото на спора и не са релевантни към настоящото извънредно производство. Неоснователен е доводът за допуснато нарушение на процесуалния закон от тричленния състав на ВКС,изразяващо се в това,че жалбоподателката не е получила препис от писмения отговор на ответната страна по молбата за отмяна.В закона няма изискване за размяна на книжа след постъпване на писмения отговор – чл.306 ал.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС намира,че следва да потвърди обжалваното определение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 367 от 2.12.15г.,постановено по гр.дело № 5030/15г.на Върховния касационен съд,състав на І г.о,с което е оставена без разглеждане молбата на Л. Б. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 2116 от 21.12.13г.по гр.дело № 2943 на Пловдивския окръжен съд и производството е прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.