О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 08.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 16 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2110/20.VІІІ.2008 г. на П. и Т. Н. -двамата от гр. В., подадена против въззивното решение № 342 на Добричкия окръжен съд, ГК, от 17.VІІ.08 г., постановено по гр. д. № 333/06 г., с което, като неоснователни, са били частично отхвърлени предявените от тях срещу Е. „Д” – гр. Д. обективно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ За предаването в натура на земеделска продукция на всеки един от двамата ищци в частта за горницата от 2 773.16 кг до 13 387.50 кг пшеница; от 3 669.44 кг до 9 371.25 кг царевица; от 180.18 кг до 595 кг фасул; от 328.02 кг и до 1 190 кг слънчоглед; 2/ За заплащане на всеки от ищците по 750 лв. като обезщетение за вреди в размер на направени от тях разходи по обработка и прибиране на реколтата от земеделски земи с площ от 208 дка – част от нива с пространство от 340 дка, предоставена на Е. за ползване по сключен с него наемен договор от 1. ХІ.1996 г., която площ последният бил изоставил; 3/ За горницата над 750 лв. и до предявения размер от по 5 895 лв. за всеки един от ищците, претендирани за плащане на горното основание.
Оплакванията на касаторите П. и Т. Н. от гр. В. са за постановяване на атакуваното въззивно решение на Добричкия ОС при пороци, обективиращи приложението и на трите основания по чл. 281, т. 3 ГПК за касирането му като неправилно, поради което те претендират неговото отменяване. В изготвената и приподписана от а. жалба се инвокират доводи, че въззивният съд недопустимо бил „санирал” едно неоснователно обогатяване на ответника-Е. , както и че допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствени правила се изразявали в позоваването на решение по друго гр. д., водено между същите страни, вместо доказателствените изводи, вкл. и този за прекъсване на погасителната давност, да се извеждат непосредствено от събрания в хода на първоинстанционното и въззивното пр-во доказателствен материал.
В своя отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Е. Г. Т. Г. от гр. Д. писмено е възразил по основателността на изложените в касационната жалба на Н. оплаквания, претендирайки последната да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба на П. и Т. Н. от гр. В. е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния им представител по пълномощие адв. П. К. от САК, двамата касатори обосновават приложното поле на касационното обжалване с твърдението, че игнорирайки факта на прекъсване на погасителната давност по отхвърлените им претенции, а също така и възможността вредите, чието обезщетяване претендират, да са им били причинени и вследствие бездействието на ЕТ-ответник, въззивният съд „не бил приложил точно и пълно закона, а това не било от полза за развитие на правото”.
Видно е в конкретния случай, че в изложението на касаторите П. и Т. Н. от гр. В. липсва посочване на главното основание за допустимост на касационното обжалване: същественият въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивната инстанция да се е произнесла и той да е едновременно релевантен както за точното прилагане на закона, то така също и от значение за развитие на правото въобще. Напротив, предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационното обжалване, Н. очевидно погрешно отъждествяват с второто от трите отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. І-во ГПК. Същественият въпрос, който има предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, е във всички случаи конкретен за даденото дело и той по необходимост винаги обуславя решаващите правни изводи на въззивния съд. За да може същественият по делото въпрос едновременно да е релевантен и за точното прилагане на закона, но така също и от значение за развитие на правото, би следвало по него да няма съдебна практика /независимо дали задължителна или незадължителна/ или когато все пак има практика на съдилищата, тя евентуално вече да е загубила актуалност и затова да е наложително да бъде изоставена и/или променена.
С оглед изложеното се налага извод, че касационната жалба на П. и Т. Н. от гр. В. не обосновава наличието на приложното поле на касационното обжалване на атакуваното с нея въззивно решение на Добричкия ОС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 342 на Добричкия окръжен съд, ГК, от 17.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 333/06 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 16 по описа за 2009 г.