1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
гр.София, 12.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1709/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Г. Й. и А. К. Р. – Й. срещу определение на Бургаски апелативен съд № 562 от 15.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 445/ 2016 г, с което е потвърдено определение на Бургаски окръжен съд от 12.07.2016 г. по гр.д.№ 106/ 2015 г. за изменение на постановеното от същия съд по същото дело решение № 123/ 14.04.2016 г. в частта за разноските. Като краен резултат частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на В. Г. Ч. 3 040,78 лв разноски по делото.
Жалбоподателите поддържат, че съдът неправилно отказал да уважи искането им за намаляване на платеното от В. Г. Ч. адвокатско възнаграждение. Делото било образувано по предявени срещу тях искове за обявяване висящата недействителност на покупко-продажба на недвижим имот, с цена на иска 29 288,70 лв, а те са предявили насрещни осъдителни искове за сумата 19 000 евро. Производството не се е отличавало с фактическа или правна сложност, доказателствени усилия адвокатът на първоначалния ищец е направил най-вече за защита срещу насрещните искове, но повечето от доказателствените му искания са отхвърлени. Поради това платеното за тази защита възнаграждение следва да се намали до размера на минимума, предвиден в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1 678,66 лв. Като отказал да стори това, въззивният съд постановил незаконосъобразно определение, което касаторите молят да бъде отменено. Като основание за допускането на това определение до касационно обжалване повдигат процесуалноправните въпроси дължат ли се изцяло на първоначалния ищец платените разноски по предявения и уважен иск, ако впоследствие е бил предявен и уважен насрещен иск срещу него, както и дали при направено възражение за прекомерност на разноските по първоначалния иск съдът трябва да отчита усилията за защита по насрещния иск. Освен това поставят и въпросите прекомерно ли е в конкретния случай платено възнаграждение от 3 040,78 лв и съобразил ли е въззивният съд акта си с мотивите на Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2012 г., ОСГТК, ВКС. Поддържат наличието на допълнителните основания по т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Ответната страна В. Ч. не взема становище.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол.
Гр.д.№ 106/ 2015 г. е образувано пред Бургаски окръжен съд по искова молба на В. Г. Ч. против А. Т. И., В. Г. Й. и А. К. Р. – Й., предявен е иск за установяване на недействителността на сделка за покупко-продажба на недвижим имот, извършена от А. И., действащ като пълномощник на продавача В. Ч., но без представителна власт, на купувачите В. Г. Й. и А. К. Р. – Й.. Последните са предявили насрещен иск срещу В. Ч. за плащане на сумата 19 000 евро, с която се е обогатил за тяхна сметка поради погасяване на ипотека върху имота. С решение № 123/ 14.04.2016 г. първоинстанционният съд е уважил както първоначално предявения, така и насрещния иск и е осъдил А. Т. И., В. Г. Й. и А. К. Р. – Й. да заплатят поравно на В. Г. Ч. 6 081,55 лв разноски по делото. Решението не е обжалвано и е влязло в сила, но с молба от 26.05.2016 г. В. Г. Й. и А. К. Р. – Й. са поискали то да бъде изменено в частта за разноските, като са направили и искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от В. Г. Ч. на процесуалния му представител. С определение от 12.07.2016 г. първоинстанционният съд изменил решението си в частта за разноските, като възложил в тежест на В. Г. Й. и А. К. Р. – Й. половината от направените от В. Ч. разноски – 3 040,78 лв. Искането за намаляване на адвокатското възнаграждение съдът отхвърлил като посочил, че фактическата и правната сложност на делото не обосновават неговата прекомерност.
В. Г. Й. и А. К. Р. – Й. са обжалвали това определение пред Бургаски апелативен съд, като в частната си жалба са изложили единствено доводи, че процесуалните представители на ищеца не са срещнали особени затруднения в процеса, както и че сложността на делото е „в ниска степен”. С определение № 562 от 15.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 445/ 2016 г. въззивният съд потвърдил обжалвания пред него първоинстанционен акт като посочил, че процесуалният представител на ищеца е взел участие в няколко съдебни заседания, отправил е множество доказателствени искания и е представил значителен обем писмени доказателства.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, поставените от жалбоподателите процесуалноправни въпроси въпроси дължат ли се изцяло на първоначалния ищец платените разноски по предявения и уважен иск, ако впоследствие е бил предявен и уважен насрещен иск срещу него, както и дали при направено възражение за прекомерност на разноските по първоначалния иск съдът трябва да отчита усилията за защита по насрещния иск, не са обуславящи. Такива доводи във въззивната им частна жалба не са правени. Касаторите (тогава въззивни частни жалбоподатели) са твърдяли единствено малка сложност на делото и липсата на затруднения за защитата на първоначалния ищец. Именно на тези доводи въззивният съд е отговорил, като ги е счел за неоснователни. Правен въпрос във връзка с тези мотиви на инстанцията по същество частните жалбоподатели не са формулирали, а повдигнатите въпроси се поставят за пръв път в касационното производство, поради което не са обуславящи.
Що се касае до питането прекомерно ли е в конкретния случай платено възнаграждение от 3 040,78 лв и съобразил ли е въззивният съд акта си с мотивите на Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2012 г., ОСГТК, ВКС, това не са правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Касае се за оспорване на правилността на преценката на въззивния съд по отнесения до него процесуалноправен спор, което може да бъде обсъждано само след допускане на обжалването, но не и да послужи като основание за такова допускане.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Бургаски апелативен съд № 562 от 15.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 445/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: