О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 229
гр.София , 13.10. 2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕМИЛ МАРКОВ
ч.търговско дело под № 199/2008 година
Производството е по реда на чл.279 във вр.чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 3165/7.VІІ.2008 год. на „Д”Е. , със седалище в с. Л., област Ш. , подадена против Разпореждане № 773 /неправилно посочено като определение/ на Варненския апелативен съд, ТК, постановено в з.з. на 23.VІ.2008 год. по ч.т.дело № 98/2008 год., с което, на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК, е била върната частната касационна жалба на това д-во, срещу постановено от този съд определение по същото дело – за оставянето в сила на определение на Шуменския ОС. от 19.ІІ.2008 год. по т.дело № 97/2008 год., с което, на основание чл.308 ГПК/отм./, е било допуснато обезпечение на иска на „В”АД-гр. Шумен, предявен срещу търговеца, подал настоящата частна жалба. Единственото оплакване на последния е за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила, тъй като своевременно било представено отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК.
Частната жалба на „Д”Е. е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд и в пределите на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ГПК, поради което ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна, макар да не могат да бъдат споделени съображенията на въззивния съд в атакуваното понастоящем разпореждане за връщане на подадената от д-вото частна касационна жалба.
За да разпореди връщане на частната касационна жалба на „Д”Е. , Варненският апелативен съд е могъл да констатира, че в дадения на този търговец срок по чл.285, ал.1 ГПК, той е подал чрез пълномощника си нарочна молба /”относно отстраняване на недостатъци”/, в т.1, от която е поддържал, че „прилага отделно изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК”. Такова приложение към т.1 от молбата обаче в действителност не е било представяно по делото, а единственото приложение „по текста” към въпросната молба е бил приподписан от пълномощника адв. К от АК Ш. препис от частната касационна жалба, ведно с прикрепено към него пълномощно, дадено му от управителя на д-вото П. Д. А. на 28.ІІІ.2008 год. Вярно е, че в раздел 1 от същата уточнителна молба от страна на търговеца е било въведено твърдение, че се касаело до съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона, като, от една страна, се изтъква обстоятелството, че протоколите обр.19 с поредни номера от 4 до 10 вкл., въз основа на които първостепенният съд бил допуснал атакуваното обезпечение, били „ преправени”, по повод което надлежно била сезирана районната прокуратура в Ш. , а, от друга, молителят се позовава на констатация на въззивния съд, че мотивите за допускане на конкретната обезпечителна мярка били лаконични, за да заключи, че такива всъщност липсвали.
Съгласно чл.275, ал.2 към частните жалби се прилагат съответно само изрично посочените в този текст разпоредби, а именно: член 259, ал.2-4, чл.260, 261, 263 и 273 ГПК. Ето защо не намира опора в процесуалния закон прилагане изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК в материята за частните жалби.
Независимо от възможността евентуалното наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК в частните жалби да може да се сочи не отделно, а в пределите на собствената им обстоятелствена част, атакуваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:
С. върнатата на „Д”Е. частна касационна жалба е било обжалвано въззивно определение, с което се оставя без уважение частна жалба, която обаче не е имала за свой предмет определение, преграждащо по-нататъшния ход на делото. Напротив, потвърдено е било от страна на въззивната инстанция допуснато от първостепенния съд по реда на чл.308 ГПК/отм./ обезпечение на предявен срещу търговеца-касатор облигационен иск. Независимо от посочването на Варненския апелативен съд, ТК, че неговото потвърдително определение № 92 от 21.ІІІ.2008 год., постановено по ч.т.дело № 98/2008 год. подлежало на касационно обжалване „при условията на чл.274, ал.2 във вр. чл.280 ГПК”, това разбиране не намира опора в действащия процесуален закон. Напротив, в пълна степен по отношение материята на обезпечителния процес и за настоящия случай важат задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т.6 на ТР № 1/17.VІІ.2001 год. на ОСГК на ВКС. Те са в смисъл, че имащите привременен характер по отношение приключването на исковото производство определения за допускане обезпечение на иска подлежат единствено на двуинстанционно разглеждане, т.е. по жалби срещу такива определения ВКС. би могъл да се произнася само в хипотезата, когато те са постановени за първи път от въззивен съд. Аргумент за това е липсата на законодателна промяна при съпоставка между текста на чл.315, ал.1 ГПК/отм./ и текста на чл.396, ал.1 от сега действащия ГПК.
С. оглед изложеното атакуваното разпореждане на въззивния съд ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Д”Е. със седалище в с. Л., област Ш. , подадена против Разпореждане /неправилно посочено като определение/ № 773 на Варненския апелативен съд, ТК, от з.з. на 23.VІ.2008 год., постановено по т.дело № 98/2008 год., с което е била върната частната касационна жалба на това дружество срещу постановеното по същото дело определение № 92 от з.з. на 21.ІІІ.2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: