ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 229
София, 15. март 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 5057 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1408/19.06.2017 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 360/2017, с което е потвърдено решение № 345/21.10.2016 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 476/2015, с което П. и О. д. на М. – П. са осъдени солидарно да заплатят сумата от 1.000 лева – обезщетение на неимуществени вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Недоволен от решението е касаторът Н. И. Т., представляван от адв. К. Б. от ПАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който е решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се позовава и не прилага практика на ВКС.
Ответникът по жалбата О. д. на М. – П., чрез гл. юрк. Зв. В., я оспорва като неоснователна и счита, че решението не следва да се допуска до касационното обжалване.
Ответникът по жалбата П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че наказателното производство срещу ищеца е започнало с постановление от 22.01.2014 г. за привличането му като обвиняем (на 16.08.2013 г. са извършени оглед и изземване на веществени доказателства от дома на ищеца), като на 21.03.2014 г. е внесен обвинителен акт, по който ищецът е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 НК (за държане на акцизни стоки /алкохол-ракия/ без бандерол). Първоинстанционната присъда е протестирана от прокурор от Районна прокуратура Радомир (във въззивното производство протестът не е поддържан от Окръжна прокуратура, Перник) и оправдателната присъда е потвърдена с решение от 30.06.2014 г. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата, тъй като по делото е установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неоснователното обвинение. Прието е, че ищецът не е ангажирал доказателства да е преживял психически и емоционални страдания, надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на обвинение в престъпление. При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът е отчел следните обстоятелства: тежестта и характера на обвинението (престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба); продължителността на наказателното преследване (по-малко от една година); характера и интензитета на търпените мерки на процесуална принуда („подписка”), претърпените от ищеца страдания (стрес, страх от осъждане, тревоги и притеснения); промяна в поведението му (свидетелски показания за проблеми на ищеца с полицията във връзка с казани за ракия, вследствие на което ищецът се променил и е станал необщителен). Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 1.000 лева справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. По повод на възражението за недоказаност на причинените на ищеца неимуществени вреди, са изложени съображения, че ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението, поради което следва да бъдат компенсирани.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените въпроси да обуславят решението по делото, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства, съобразно установените по делото доказателства.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1408/19.06.2017 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 360/2017.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.