3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София16.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 734/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Д. П. Ж., С. П. Я., М. М. А., М. Ц. Г., А. Г. Г., В. Г. А., А. Г. Д., Ц. М. А. и И. Н. А., чрез адв. Г. П., против решение № 16588 от 21. 08. 2014 г. по в.гр. д. № 16487/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г въззивен състав. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1 точки 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба П. Н. К. и В. Н. И. изразяват становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, при преценка за наличие на основания за допускане до касационно разглеждане на въззивното решение, съобрази следното:
С обжалваното решение е разпределено, на осн. чл. 32, ал. 2 ЗС, ползването на дворно място представляващо УПИ ХІV-448, в кв. 220, м.”П. – Б.” по регулационния план на [населено място] съобразно скицата към заключението на вещите лица по тричленната съдебно-техническа експертиза от 24. 10. 2011 г., представляваща неразделна част от решението, между П. Н. К., В. Н. К., Ц. М. А. и И. Н. А., като е определено П. Н. К. и В. Н. К. /лично и като встъпили по реда на чл. 120 ГПК отм. в правата на починалия след предявяване на иска ищец Н. И. К./ да ползват дял ІІ /източен/ по т. 15-2-3-4-5-14-15 и по т. 9-11-12-13-9, оцветени в червен цвят, а Ц. М. А. и И. Н. А. да ползват дял І /западен/ по т. 1-15-14-6-7-8-9-10-1, оцветен в син цвят, а частта по т.6-5-4-13-12-11-8-7-6, оцветена в жълт цвят, се предоставя за общо ползване на всички горепосочени съсобственици. П. решение е оставено в сила в частта, с която е отхвърлен искът на П. Н. К. и В. Н. И. по чл. 32, ал. 2 ЗС, предявен срещу касаторите Д. П. Ж., С. П. Я., М. М. А., М. Ц. Г., А. Г. Г., В. Г. А., А. Г. Д..
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че П. Н. К., В. Н. К., Ц. М. А. и И. Н. А. са собственици на индивидуални обекти в построената в процесното дворно място жилищна сграда и на идеални части от дворното място както следва: а/. П. Н. К. и В. Н. К. – собственици на две самостоятелни жилища находящи се на първия етаж от построената в процесното място двуетажна масивна жилищна сграда /апартамент № 1 от 52 кв.м., ведно с принадлежащото му мазе и с припадащите се 22, 30 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място и апартамент № 2 от 43 кв.м., ведно с принадлежащото му мазе и с припадащите се 18, 44 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място/, на основание договор за замяна сключен с н.а. № 124/1992 г., преустройство на първия етаж, давност и наследяване на Н. И. К.; б/. В. Н. К. – собственик на жилище-ателие на таванския етаж на жилищната сграда, ведно с принадлежащото му таванско помещение и с припадащите се 9, 26 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, на основание договор за замяна сключен с н.а. № 78/95 г. и давност; в/. Ц. М. А. и И. Н. А. – собственици на жилище на втория етаж от жилищната сграда, ведно с принадлежащите му две мазета и с припадащите се 50 % ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, на основание договор за покупко-продажба сключен с н.а. № 78/71г. и одобрена от съда спогодба по делбено дело от 20. 10. 1971 г. Приел е, че касаторите Д. П. Ж., С. П. Я., М. М. А., М. Ц. Г., А. Г. Г., В. Г. А., А. Г. Д. не са носители на право на собственост върху индивидуални обекти в жилищната сграда, нито на идеална част от правото на собственост върху процесното дворно място, поради което същите не следва да участват в разпределението на ползването му и искът срещу тях следва да бъде отхвърлен.
По първия поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос – нищожно ли е съдебно решение постановено при липса на мотиви и при което е невъзможно да се разбере и чрез тълкуване волята на съда кои са носителите на спорното право се твърди противоречие с решение № 355/3. 10. 2012 г. по гр. д. № 35/12 г. на ВКС, І г.о. и решение № 688/15. 10. 2010 г. по гр. д. № 1790/2009 г. на ВКС, І г.о., и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/. В цитираната задължителна практика се приема, че нищожно е съдебно решение, което е абсолютно неразбираемо и волята на съда не може да бъде изведена и чрез тълкуването му. Обжалваното въззивно решение не страда от този порок. Мотивите към същото са ясни и разбираеми, съдържат фактически и правни изводи относно правопораждащите съсобствеността факти и правата на страните в подлежащото на разпределение дворно място. Д. също е конкретен, ясен и съответен на мотивите – дворното място е разпределено само между лицата, относно които е прието че са собственици на дворното място, а в останалата част /с която е отхвърлен предявеният срещу касаторите иск по чл. 32, ал. 2 ЗС/ решението на районния съд е оставено в сила. С оглед на горното настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по този въпрос.
Останалите въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК засягат проблеми, свързани с прякото отчуждително действие на дворищно-регулационния план и приложението на дворищно-регулационните планове при действието на чл. чл. 110, ал. 1 и 33, ал. 1 и 2 З. /отм./, като се твърди, че разглеждането им ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Разглеждането на тези въпроси не би повлияло на изхода на конкретното дело. Спорните 212 кв.м., върху които се твърди, че наследодателката на касаторите Д. К. си е запазила собствеността, са били изключени от регулационните граници на процесния парцел през 1976 г. по силата на одобрен уличнорегулационен план, по предвижданията на който същите се отреждат за улица и паркинг, а през 1993 г. е одобрено частично изменение на регулационния план, при което площта на процесния парцел е увеличена от 620 на 815 кв. м. /със сто деветдесет и пет кв.м./ При тези данни, за да установят възражението си, че притежават права върху разпределения за ползване имот, в тежест на жалбоподателите-ответници по иска е било да докажат, че за отредените по уличнорегулационния план от 1976г. за [улица] кв.м. не е било проведено отчуждително производство и същите не са станали държавна собственост /нереализирането на общественото мероприятие не изключва възможността за проведено отчуждително производство/, чия собственост са били те към влизане в сила на заповедта за одобряване на частичното изменение на регулационния план през 1993 г., дали чрез придаване на 195 кв.м. от тези 212 кв.м. е увеличена площта на процесния парцел през 1993 г. или по друг начин. Доказателства в горния смисъл не са ангажирани от ответниците по иска, а неустановяването на тези обстоятелства налага извода, че жалбоподателите не са собственици нито на идеална част от разпределения за ползване имот, нито на придадена реална част /ако се приеме, че такава е била придадена по регулация, но е отпаднало отчуждителното действие на Д./ и този извод не би могъл да се промени независимо от отговорите на поставените от същите материалноправни въпроси.
От друга страна, не е налице соченото в изложението основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по приложението на чл. чл. чл. 110, ал. 1 и 33, ал. 1 и 2 З. /отм./ и пар. 8 ДР на ЗУТ има формирана задължителна практика, включително и по тълкуване на нормите, поради което разглеждането на поставените въпроси не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Следва да се отбележи, че решението по иск по чл. 32, ал. 2 ЗС не разрешава със сила на пресъдено нещо спора за собствеността върху вещта и дяловете в съсобствеността /чрез този иск се осъществява съдебна администрация на гражданско правоотношение, свързана с ползването на вещта/, поради което жалбоподателите биха могли да защитят претендираните права върху парцела или част от него чрез установителен иск за собственост, в производството по който биха могли да докажат всички факти, от които извеждат правата си.
Ответниците по касационната жалба П. Н. К. и В. Н. И. претендират разноски за настоящата инстанция, но няма доказателства такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16588 от 21. 08. 2014 г. по в.гр. д. № 16487/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: