О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
гр.София, 17.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3844/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 от ГПК.
С определение № 160/ 12.06.2013 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., по гр.д.№ 3844/ 2013 г. е прекратено касационното производство поради просрочие на поддадената от ответника Д. г. с. „М.” жалба. Определението е влязло в сила от 16.08.2013 г., когато състав на ВКС, І г.о. по ч.гр.д.№ 4426/ 2013 г. е отхвърлил частната жалба на Д. г. с. „М.” срещу него.
Ищецът по делото – Ф. М. – е подал молба за допълване на прекратителното определение по гр.д.№3844/ 2013 г. на ВКС, ІV г.о. в частта за разноските. Твърди, че е сторил разходи за адвокатска защита в производството пред ВКС в размер 300 лв, че е представил доказателства за това и е поискал присъждане на разноските в отговора срещу касационната жалба.
Ответната страна Д. г. с. „М.” оспорва молбата с доводи, че определението за прекратяване на производството не е влязло в сила и че ищецът не би могъл да иска допълването му, тъй като не е представил списък за разноските.
Съдът намира молбата за допустима, а разгледана по същество, тя е и основателна.
В образуваното по жалба на Д. г. с. „М.” касационно производство ищецът Ф. М. е бил ответна страна. Производството е прекратено с определение, което понастоящем е влязло в сила, след като частната жалба на Д. г. с. „М.” срещу него е отхвърлена с окончателно определение от друг състав на ВКС. По аргумент от чл.78 ал.4 ГПК, в този случай ответникът по касационната жалба има право на разноските, които е направил за процесуално представителство и защита до момента на прекратяване на производството. Неоснователни са доводите на Д. г. с. „М.”, че допълване не може да се иска, щом страната не е представила списък за разноските. Липсата на списък е пречка да се иска изменяване на постановения съдебен акт в частта за разноските (чл.80 изр.2 ГПК), но не е пречка да се иска неговото допълване в същата тази част.
Към отговора, който процесуалният представител на Ф. М. е подал срещу касационната жалба, е представен договор за правна защита и съдействие от 10.05.2013 г., видно от който към тази дата Ф. М. е заплатил на адвоката си в брой сумата 300 лв за защита пред ВКС по повод подадената касационна жалба от Д. г. с. „М.”. В самия отговор присъждането на разноските по делото е поискано, поради което възлагането на разходите за изготвянето му не може да бъде отказано.
По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 160/ 12.06.2013 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., по гр.д.№ 3844/ 2013 г. в частта за разноските, като
ОСЪЖДА Д. г. с. „М.”, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на Ф. М. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] ет.1, сумата 300 лв (триста лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: