3
определение по гр.д.№ 4561 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 18.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4561 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. М.- Т. и А. Г. М. срещу решение № 1143 от 06.06.2016 г. по гр.д.№ 1627 от 2013 г. на Софийския апелативен съд, с което е изменено решение № 506 от 30.11.2012 г. по гр.д.№ 526 от 2011 г. на Софийския окръжен съд, като по същество е отхвърлен предявения от А. М.- Т. и А. М. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и за осъждане на [фирма] да предаде на ищците владението на следните реални части от имот с пл.№ 938 в землището на [населено място], м.“Герговец“, целия с площ от 27 447 кв.м.: част с площ от 2 265 кв.м., означена с буквите О-П-Р-С-Т-О, част с площ от 3 400 кв.м., означена с букви и цифри А-1-2-3-4-Д-Е-Ж-З-И-К-Л-М-Н-А, част с площ от 1 272 кв.м., означена с букви А-У-Ф-Ц-Х-Ч-Ю-Я-А, част с площ 1 175 кв.м., означена с букви и цифри Б-В-Г-5-6-7-8-9-Б,част с площ от 3 200 кв.м., означена с цифри 10-11-12-13-10, част с площ от 3 200 кв.м., означена с цифри 14-15-16-17-14, част с площ 3 200 кв.м., означена с цифри 18-19-20-21-18 и част с площ от 8 825 кв.м., обозначена с жълт цвят на скица, намираща се на лист 5 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението, както и е отхвърлен иска с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на [фирма] да премахне остатъците от разглобяеми метални конструкции, намиращи се в горепосочените части от имот с пл.№ 938 по плана на землището на [населено място] м.“Герговец“.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторите задължителна практика на ВКС /решение № 166 от 15.07.2013 г. по гр.д.№ 1285 от 2012 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., решение № 323 от 18.05.2010 г. по гр.д.№ 1338 от 2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 202 от 21.12.2013 г по т.д.№ 866 от 2012 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по т.д.№ 823 от 2010 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 68 от 24.04.2013 г. по т.д.№ 78 от 2012 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 241 от 17.10.2012 г. по гр.д.№ 850 от 2011 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр.д.№ 891 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 т 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ по следните правни въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди всички наведени от страните искания, доводи, твърдения, възражения и защитни позиции и следва ли да изложи мотиви относно приемането/неприемането на всяко от тях, както и следва ли да обсъди всички събрани по делото доказателства и да направи самостоятелна преценка ?
2. Когато с въззивното решение съдът констатира, че в първоинстанционното производство липсва доклад по смисъла на чл.146 ГПК /с отделяне на спорното от безспорното, квалифициране на претенциите и разпределяне на доказателствената тежест/, но във въззивната жалба няма оплаквания в тази връзка, длъжен ли е въззивният съд да даде указания и процесуална възможност на страните да ангажират доказателства за установяване на факти и обстоятелства, които не са били спорни в първоинстанционното производство и чието доказване не е разпределено в тежест на никоя от страните, за които обаче въззивният съд е счел, че са от съществено значение за фактическото изясняване на спора и правилното прилагане на закона и които са послужили за формиране на решаващите му правни изводи ?
Освен това, според касаторите, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния правен въпрос:
3. Необходимо ли е ищецът по иск с правно основание чл.108 ЗС да доказва правата на праводателя си при условие, че по делото са представени официални документи /нотариални актове и нотариално заверен договор/, които легитимират ищеца като собственик и същите не са оспорени от ответника ? В частност необходимо ли е в исково производство по чл.108 ЗС, в случай, че праводателят на ищеца е придобил право на собственост върху земя при условията на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, ищецът да доказва /при липса на оспорване от страна на ответника и при липса на разпределена доказателствена тежест/ правновалидното придобиване на собствеността на терена от страна на праводателя му, включително, че праводателят е бил правоприемник на субект, визиран в пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и именно така е придобил сградите и че от праводателят на ищеца е осъществено плащане на придобитите права по способа, указан в т.1 и т.3 на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ ?
В писмен отговор от 07.09.2016 г. ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани лица /ищци по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост на недвижим имот, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК при наличие на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявените от ищците искове по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху посочени в исковата молба части от имот с пл.№ 938 по плана на землището на [населено място], м.“Герговец“ и с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на [фирма] да премахне остатъците от разглобяеми метални конструкции, намиращи се в горепосочените части от имот с пл.№ 938, въззивният съд е приел следното: Безспорно между страните било, че бивш собственик на намиращият се върху имот пл.№ 938 оранжериен комплекс е бил [фирма]. На основание чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ това дружество е придобило прилежащата към оранжериите земя. С нотариален акт № 122 от 17.07.2001 г. [фирма] е прехвърлило по 1/2 ид.ч. от имот с пл.№ 934 /от който впоследствие се образуват два имота с пл.№ 937 и 938/ на Ц. Д. Ц. и А. Г. М.. Последната от своя страна с нотариален акт № 219 от 12.11.2001 г. е дарила 1/2 ид.ч. от притежаваната от нея 1/2 ид.ч. /тоест 1/4 ид.ч. от имота/ на сестра си А. Г. М.. С договор с нотариална заверка на подписите от 28.05.2014 г. Ц. Ц., А. М. и А. М. са се съгласили А. и А. М. да станат изключителни собственици на имот пл.№ 938, а Ц. Ц.- собственик на имот с пл.№ 937.
С влязло в сила на 19.06.2003 г. съдебно решение по гр.д.№ 276 от 2001 г. на Софийския окръжен съд е обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД предварителен договор, по силата на който [фирма] продава на ответника [фирма] 72 % ид.ч. от сгради и инвентар от оранжерийния комплекс в [населено място], а с влязло в сила на 11.08.2009 г. решение по гр.д.№ 335 от 2009 г. на Софийския окръжен съд е обявен за окончателен предварителен договор за прехвърлянето и на останалите 28 % ид.ч. от оранжерийния комплекс. Следователно ответното дружество е придобило 100 % от намиращите се в имота сгради и инвентар на оранжерийния комплекс.
Въз основа на приетите по делото заключение на вещо лице въззивният съд е приел, че въпреки 40 годишната експлоатация, стоманените конструкции в трите блока са в относително добро състояние и могат да се ползват като отопляеми или неотопляеми /сезонни/ оранжерии. Макар към момента състоянието на оранжерийния комплекс да изключва употребата му по предназначение, то това не обосновава извод за непригодност след ремонт той да се използва за оранжерии.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение в частта му, с която е прието, че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от процесния имот с пл.№ 938, е неправилно, тъй като делбата от 28.05.2014 г. е нищожна поради неучастие в нея на всички собственици на стария имот пл.№ 934 и тъй като ищците не са доказали правновалидното придобиване на собствеността на терена от праводателя им: не са доказали, че праводателят им е бил правоприемник на лице по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не са доказали и плащането на придобитите права по способа, посочен в т.1 или 3 от чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ. Поради това исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС са приети за неоснователни.
Неправилно според въззивния съд е определено и сервитутно право по чл.64 ЗС спрямо собственика на оранжерийния комплекс. Разпоредбата не била приложима към настоящия случай, при който собственикът на оранжерийния комплекс е можел съгласно чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ да закупи терен, в нормативно определен размер, съответстващ на нуждите на прилежащите сгради.
При тези мотиви на съда в обжалваното решение третият поставен от касатора правен въпрос /необходимо ли е ищецът по иск с правно основание чл.108 ЗС да доказва правата на праводателя си при условие, че по делото са представени официални документи, които легитимират ищеца като собственик и които не са оспорени от ответника/ е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- въпрос, който е формирал правните изводи на съда по конкретното дело.
По този въпрос не е налице соченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, но е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие със задължителната практика на ВКС /например решение № 59 от 08.05.2013 г. по гр.д.№ 596 от 2012 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 239 от 39.12.2015 г. по гр.д.№ 6619 от 2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 375 от 17.06.2010 г. по гр.д.№ 5080 от 2008 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/. В тази практика на ВКС се приема, че в тежест на ищеца по иск с правно основание чл.108 от ЗС е да докаже определени релевантни за правото на собственост факти, които са оспорени от насрещната страна и че когато правата на страните по спора за собственост произтичат от едни и същи правопораждащи факти, доказват се онези от тях, които са от значение за конкретно въведения спор чрез оспорването от страна на ответника. В противоречие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че ищците е следвало до докажат валидното придобиване на правото на собственост от техния праводател [фирма] и по конкретно, че това дружество е било правоприемник на лице по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и че е платило за придобитите права по способа, посочен в т.1 или 3 от чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, въпреки че ответникът не е оспорвал тези обстоятелства и че самият той също черпи правата си върху намиращите се в имота сгради от същия праводател [фирма].
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1143 от 06.06.2016 г. по гр.д.№ 1627 от 2013 г. на Софийския апелативен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 452 лв. /четиристотин петдесет и два лева/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.