2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 02.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 278 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. П., С. П., А. П. – гръцки гражданки, чрез процесуалния им представител адв. Й. Г., и по касационна жалба от М. Д. П. – гръцка гражданка, чрез процесуалния й представител адв. М. Р., срещу решение № 37 от 8 май 2015 г., постановено по гр.д. № 8/2015 г. по описа на апелативния съд в гр. Бургас в частта му, с която е отменено решение № 44 от 2 октомври 10.2014 г., постановено по гр.д. № 168/2011 г. на окръжния съд в гр. Ямбол в частта му, с която на основание чл. 193 ГПК е прието за установено, че представени по делото договори за заем от 30.10.2007 г. и 01.11.2007 г., сключени между [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] и А. Г. П. – гръцки гражданин, починал на 9 август 2008 г., са неистински документи и е отхвърлен искът на дружеството против наследниците на А. П. – С. П., С. П., А. П. и М. П. (първоинстанционното решение е отменено и по отношение на останалите наследници на А. П. – Г. А. П., Е. П. и Е. П.) за заплащане на сумата от 420000 лева, представляваща неизпълнение по цитираните два договора за заем, сключени между общия наследодател на ответниците и ищцовото дружество, ведно с договорна лихва от 17199 лева от датата на предоставяне на заема 31.03.2008 г., мораторна лихва от 155695 лева за периода на забава от 01.04.2008 г. до датата на предявяване на иска на 31.03.2011 г. и законна лихва върху главницата, като вместо него предявеният иск срещу ответниците е уважен до сумата от 420000 лева, ведно с договорна лихва от 17199 лева от предаване на сумите до срока за изпълнение, заедно с мораторна лихва от 155695 лева за периода 01.04.2008г. до предявяването на иска, и законната лихва от предявяването на иска, разпределено съответно на наследствената част на ответниците, като за касаторите сумите са: от С. П. и А. П. по 1/24 част, или по 17500 лева главница, по 716,62 лева договорна лихва и по 6487,29 лева мораторна лихва, от С.П. 1/24 част лично и 4/24 част като наследница на Д. П. или общо 87500 лева главница, от които 17500 лева лично и 70000 лева като наследница на Д. П., 3583,12 лева договорна лихва, от които 716,62 лева лично и 2866,50 лева като наследница на Д. П. и 32436,46 лева мораторна лихва, от които 6487,29 лева лично и 25949,17 лева като наследница на Д. П., и от М. П. 12/24 част или 210000 лева главница, 8599,50 лева договорна лихва и 77847,50 лева мораторна лихва, ведно със съответния дял от законната лихва за всеки от ответниците до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата на С. П., С. П. и А. П. се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Излагат се доводи, че съдът в противоречие с правилата на международното частно право е приел за разглеждане предявения иск, тъй като ответниците по него са гръцки граждани и следователно компетентността да разгледа спора за изпълнение по процесния договор за заем е принадлежала на гръцкия съд. В тази връзка се изтъква нарушение на чл. 2 от Регламент № 44/2001 г. от 22.12.2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, който предвижда, че искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава-членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава-членка. По-нататък се сочи, че в нарушение на процесуалните правила съдът е уважил искането за назначаване на нова експертиза по делото във въззивната инстанция, без да съобрази, че същото е било към този момент преклудирано и още повече, че въззивникът – ищец в главното производство, не е възразил срещу извършената в първа инстанция експертиза и направените от вещите лица заключения. В тази насока се твърди, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК, поради което постановеното от него решение следва да бъде отменено.
В жалбата на М. Д. П. се поддържа, че съдът неправилно е приложил съдопроизводствените правила, като е назначил и приел съдебно-икономическа експертиза, въз основа на която е направил извод за доказано реално предаване чрез банков превод по сметката на общия наследодател на ответниците на сумата от 300000 лева по първия договор и сумата от 120000 лева по втория договор за заем. Съдът е процедирал по този начин при липса на обосновано оплакване от въззивника – ищец за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада. На следващо място според жалбоподателя съдът неправилно е допуснал съдебно-графологическа експертиза в нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК. Излагат се и доводи, че ищецът не е провел успешно пълно и главно доказване, че договорите за заем, на които се основава искът, действително са сключени и че авторството на подписа принадлежи на наследодателя на ответниците. Не е успешно доказано, че има реално предаване на заетата от заемателя парична сума по двата договора за заем.
М. Д. П., чрез процесуалния си представител адв. М. Р., в отговор на касационната жалба на С., С. и А. П. изразява становище за основателността на касационните жалби. Ответникът [фирма], [населено място], както и ответниците Г. А. П., Е. П. и Е. П., не вземат становище по касационните жалби.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД на [фирма] срещу Г. П., С. П., С. П., Д. П., А. П., Е. П. и М. П. в качеството им на наследници на А. П. – заемател по два договора за заем от 30.10.2007 г. и 01.11.2007 г., за връщане на дадената в заем парична сума общо в размер на 670 000 лева главница, 27917 лева договорна лихва, 248371 лева мораторна лихва върху главницата и законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното погасяване на задължението, като търсените суми са разпределени съобразно притежаваните от наследниците квоти в наследството. Първата инстанция е отхвърлила предявените искове по съображения за недоказаност на елементите на фактическия състав на сключването на договора. Този решаващ извод е изграден при недаване вяра на допусната по делото графологическа експертиза с предмет установяване автентичността на положения от заемателя подпис и е прието, че процесните договори са неистински, като и че не е установено и предаването на претендираните паричните суми в патримониума на заемателя по договора. При инстанционната проверка на решението на окръжния съд, въззивната инстанция е постановила противоположен резултат. С решението си въззивният съд приема, че според изслушаната пред първоинстанционния съд графологическа експертиза подписът, положен върху процесните два договора за заем, принадлежи на лицето А. Г. П. – наследодател на ответниците и заемател по тези договори. В хода на съдебното дирене във въззивното производство съдът е допуснал тройна съдебно-графологическа експертиза, която дала заключение, че подписите на заемателя по договора са изпълнени от А. П.. Въз основа на заключенията в тази експертиза съдът приема за доказана автентичността на положения подпис от соченото за заемател по договорите лице и стига до заключение за наличие на договорна връзка между него и заемодателя – дружеството ищец. За изясняване на втория спорен по делото въпрос – дали е налице реално предаване на уговорените с договора парични суми на заемателя, пред въззивния съд е допусната съдебно-икономическа експертиза. Съгласно направените с нея заключения, сумите по договорите в размер на 420000 лева са осчетоводени като получен приход, с тях е увеличено крайното салдо на сметката на заемателя, като впоследствие същите суми са били разходвани от титуляра по сметката, поради което съдът е приел, че те са реално предадени на заемателя. При тези съображения съдът е формирал извод за основателност на исковата претенция до размера от 420000 лева и ответниците са осъдени да заплатят суми пропорционално на наследствените им дялове, ведно със съответните лихви и разноските, а за сумата от 250000 лева по договора от 01.11.2007 г. е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, поради недоказаност на иска.
Доводите в касационната жалба на С. П., С. П. и А. П. за нарушения на правилата на международната компетентност, не могат да се споделят. Съгласно чл. 6, т. 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, иск, предявен срещу множество ответници, може да се гледа от съда по местоживеене на всеки един от тях при условие, че предявените срещу тях искове са в такава тясна връзка, че е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства. Процесното исково производство е заведено от [фирма] срещу множество ответници, единият от които (Г. П.) е с българско местоживеене по смисъла на регламента. Последният, наред с другите ответници по делото, се явява наследник на заемателя по договорите за заем, от които произтича спорното материално правоотношение – предмет на делото. Тези ответници се намират помежду си в процесуалното положение на обикновени другари, което следва от общото основание, обективирано в договорите за заем, на което почиват техните права и задължения по смисъла на чл. 215, т. 2 ГПК. Спорните по делото фактически и правни въпроси – сключени ли са между техния общ наследодател и ищеца договори за заем, автентични ли са документите, материализиращи тези договори, налице ли е предаване на договорената сума и т.н., прави целесъобразно по смисъла на регламента съвместното им разглеждане в едно производство, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства, и стабилизира компетентността на българския съд.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване и по двете касационни жалби, по уточнените от съдебния състав въпроси по приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК – допуснато ли е процесуално нарушение от първоинстанционния съд, налагащо назначаването на нова експертиза в случай, че въззивникът в първата инстанция не е оспорил експертизата и се е противопоставил на искането на ответниците за назначаване на тричленна експертиза, и може ли въззивният съд да допусне доказателство в случай, че въззивната жалба не съдържа оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото. Въпросите са обусловили изхода на спора, а даденото от въззивния съд разрешение следва да се подложи на проверка по твърдението на касаторите за нарушаване на задължителната практика на ВКС, намерила израз в решение № 42 по гр.д. № 5488/2013 г., ІV г.о.
За касационното обжалване касаторката С. П. дължи държавна такса от 2470,39 лева, касаторките С. П. и А. П. – по 494,08 лева, а касаторката М. П. – 5928,94 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 37 от 8 май 2015 г., постановено по гр.д. № 8/2015 г. по описа на апелативния съд в гр. Бургас в обжалваната му част, с която е отменено решение № 44 от 2 октомври 10.2014 г., постановено по гр.д. № 168/2011 г. на окръжния съд в гр. Ямбол, и вместо него осъдени да заплатят на [фирма], са С. П. и А. П. по 17500 лева главница, по 716,62 лева договорна лихва и по 6487,29 лева мораторна лихва, С.П. общо 87500 лева главница, от които 17500 лева лично и 70000 лева като наследница на Д. П., 3583,12 лева договорна лихва, от които 716,62 лева лично и 2866,50 лева като наследница на Д. П. и 32436,46 лева мораторна лихва, от които 6487,29 лева лично и 25949,17 лева като наследница на Д. П., и М. П. 210000 лева главница, 8599,50 лева договорна лихва и 77847,50 лева мораторна лихва, ведно със съответния дял от законната лихва за всяка от тях до окончателното изплащане на сумата.
УКАЗВА на С. П. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд удостоверение за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 2470,39 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
УКАЗВА на С. П. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд удостоверение за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 494,08 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
УКАЗВА на А. П. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд удостоверение за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 494,08 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
УКАЗВА на М. П. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд удостоверение за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 5928,94 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване след представянето на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: