Определение №229 от 22.4.2014 по ч.пр. дело №1695/1695 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 229

София, 22.04.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1695/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Т. С. Н., против определение № 18 282 от 07.10.2013 г. по ч.гр.д. № 12328/2013 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено разпореждане от 21.08.2013 г. по гр.д. № 36602/2010 г. на Софийски районен съд, с което е върната подадената от Т. Н. частна жалба против разпореждане от 09.04.2013 г., с което е обезсилена заповед от 27.10.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена срещу длъжника В. М. М., и е прекратено производството по ч.гр.д. № 36602/2010 г. по описа на Софийски районен съд.
В частната касационна жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че изводът на въззивния съд, че е получил лично съобщението за отстраняване на нередовности по подадената от него частна жалба против разпореждането от 09.04.2013 г., не кореспондира с данните по делото.
В писмен отговор ответната страна В. М. М. изразява становище, че частната касационна жалба е неоснователна, както и че не са налице предпоставките на чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 300 лв., във връзка с което представя и доказателства.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство Т. С. Н. е подал частна жалба против разпореждането на Софийски районен съд от 09.04.2013 г., с което е обезсилена заповед от 27.10.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена срещу длъжника В. М. М. и е прекратено производството по делото. С разпореждане от 20.06.2013 г. частната жалба е оставена без движение и на жалбоподателя са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе дължимата държавна такса по сметка на Софийски градски и съд и да представи препис от жалбата за връчване на насрещната страна. Тези указания са съобщени на жалбоподателя със съобщение, в което е отбелязано, че е връчено на 12.07.2013 г. лично на получателя. Съобщението е оформено с подпис на връчителя и на получателя.
При тези данни въззивният съд е приел, че съобщението е оформено съгласно изискванията на чл. 44 ГПК, поради което срокът за отстраняване на нередовностите е започнал да тече на 12.07.2013 г. и е изтекъл на 19.07.2013 г. В този срок жалбоподателят не е предприел необходимите процесуални действия по отстраняване нередовностите на частната жалба и същата правилно е била върната от първоинстанционния съд на основание чл. 275, ал.2 ГПК. По тези съображения е потвърдил разпореждането на Софийски районен съд от 21.08.2013 г. по гр.д. № 36602/2010 г. за връщане на частната жалба.
Обжалваното въззивно определение е от категорията на посочените в чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, за които е предвидено, че подлежат на касационно обжалване, ако са налице условията на чл. 280, ал.1 ГПК. В случая тези предпоставки не са налице, тъй като в частната касационна жалба и в допълнението към нея жалбоподателят не е изложил основанията за допускане на касационно обжалване – не е посочил кой е правният въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил съдържанието на постановения съдебен акт, нито е обосновал наличието на някой от специалните критерии за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК. В частната касационна жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение, като се твърди, че съобщението за оставяне без движение на частна жалба вх. № 31116735 от 21.05.2013 г. не била връчена на жалбоподателя на посочения в нея адрес. Това твърдение не съответства на данните по делото, тъй като посоченият в частната жалба адрес на жалбоподеля е този в [населено място], [улица], на който адрес е връчено и съобщението.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на В. М. М. направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18 282 от 07.10.2013 г. по ч.гр.д. № 12328/2013 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Т. С. Н., ЕГН [ЕГН], да заплати на В. М. М. разноски по делото пред ВКС в размер на 300 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: