14
Р Е Ш Е Н И Е
№ 229
София 23.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1737 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.7, вр.чл.106 ал.4 от Закона за адвокатурата / ЗА/.
Образувано е въз основа на подадената от адвокат И. Х. Н. от [населено място] жалба против две решения от 15.03.2019г. на Висшия адвокатски съвет /ВАдвС/: решение с № 1697, с което е оставена без уважение нейна жалба с вх.№ 527 от 13.02.2019г. против решение № 1 от 4.02.2019г. на избирателната комисия при Адвокатска колегия Благоевград и решение с № 1698, с което е оставена без уважение нейна жалба с вх.№ 528 от 13.02.2019г. против решение № 2, обективирано в Протокол № 19 и решение № 3, обективирано в Протокол № 29 от 8.02.2019г. на избирателната комисия при Адвокатска колегия Благоевград.
С определение от 21.10.2019г. по гр.д.№ 1877/2019г. на състав на ІV г.о. на ВКС, към настоящето производство беше присъединено и това по гр.д.№ 1877/2019г., образувано въз основа на подадена от адвокат К. К. Т., адвокат Е. Б. П., адвокат Т. Г. Т. и адвокат И. Х. Н., всички от [населено място] жалба против други три решения от 15.03.2019г. на Висшия адвокатски съвет /ВАдвС/ : решение с № 1694, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ 405 от 4.02.2019г. против решение, обективирано в Протокол № 14 от 28.01.2019г. по т.2.1, 2.3 и 2.4 на избирателната комисия при Адвокатска колегия Благоевград, решение с № 1695, с което е оставена без уважение жалба, подадена от адвокат Е. Б. П. с вх.№ 406 от 4.02.2019г. против решение, обективирано в Протокол № 14 от 28.01.2019г. по т.2.2 на избирателната комисия при Адвокатска колегия Благоевград и решение с № 1696, с което е оставена без уважение жалба, с вх.№ 526 от 13.02.2019г. против решение № 1 от 4.02.2019г. на избирателната комисия за извършване на подготовката и провеждането на избори за органи на Адвокатска колегия Благоевград в частта относно избраните за председател и членове на Адвокатския съвет, председател и членове на Дисциплинарния съд.
Жалбите са подадени в срок и от лица с правен интерес. След като прецени изразените становища и ангажираните доказателства, настоящият състав на Върховният касационен съд, намира следното:
По жалбата на адвокат И. Х. Н.:
С решение с № 1697 на ВАдвС е оставена без уважение нейна жалба с вх.№ 527 от 13.02.2019г. против решение № 1 от 4.02.2019г. на избирателната комисия при Адвокатска колегия Благоевград, с което са обявени за избрани кандидатите за председател на Адвокатски съвет /АС/ Благоевград, за членове на АС, за председател на Дисциплинарен съд /ДС/ и за членове на ДС. Изборът е проведен на редовното общо събрание на Адвокатска колегия Благоевград, състояло се на 26 и 27.01.2019г., от нарочна Избирателна комисия за извършване на подготовката и провеждането на избори за органи на Адвокатска колегия Благоевград по правила, приети на нейно заседание на 4.01.2019г.
Според жалбоподателката, тя незаконосъобразно не е допусната до участие в избора за членове на АС. За нея е било направено предложение в срок /на 27.12.2018г./, същото е било прието и е била включена в списъка по чл.103, ал.2 ЗА, който не е бил обжалван и не е бил отменен в тази му част от ВАдвС. Избирателната комисия, след писмо от ВАдвС относно крайния срок до който е допустимо да се подават кандидатури, без да притежава подобно правомощие, е изменила окончателния списък, като неправомерно е заличила жалбоподателката. Освен това, самата избирателна комисия не е съобразила свое решение по т.1 от Протокол № 1 от 16.11.2018г., с което изрично е определила, че срокът за подаване на предложения с кандидатури е до 27.12.2018г. Дори да се приеме, че срокът е бил определен неправилно, практиката приема за извинително пропускането на срок, който е погрешно указан от съответния орган, по аргумент на чл.62, ал.2 ГПК. Още повече, че в конкретния случай не е налице хипотеза на пропуснат срок, тъй като законовият едномесечен срок е до 26.12.2018г., който е официален празник, поради което изтича на следващия присъствен ден, 27.12.2018г. Неправомерното недопускане на официално заявена кандидатура за член на УС и заличаването й от списъците пряко нарушава правото на участие в изборния процес.
Според становището, изразено от ВАдвС, списъкът в който е била включена адвокат Н. като кандидат за член на АС не е бил окончателен, защото е бил обжалван от други трима адвокати и по тяхна жалба ВАдвС, с решение № 1505 от 11.01.2019г., е отменил частично решенията на ИК, като е заличил част от адвокатите, включени в него. Конкретно за адвокат Н., кандидатурата й за участие в избора за други органи на АК, е издигната по-рано, на 26.12., до която дата е имало достатъчно време за своевременно издигане и на процесната кандидатура. Срокът за подаване на документите е законово определен, поради което е без значение какво ще приеме ИК в свое решение. Срокът е императивен и преклузивен. Изчислява се в календарни дни, по аналогия с чл.58 от Изборния кодекс. Освен това, според изразеното от ВАдвС становище, доколкото чл.102 ЗА оправомощава ИК да извършва подготовката за изборите, възражението за това, че офисът на АК е бил с намалено предпразнично работно време до 12ч. на 21.12.2018г., а след това кандидатурите е следвало да са подават само писмено и да се завеждат в дневник, е следвало да се насочи своевременно към избирателната комисия, което не е направено.
Настоящият съдебен състав намира жалбата срещу решение № 1 от 4.02.2019г. на Избирателната комисия при Адвокатска колегия Благоевград, с което са обявени за избрани кандидатите за членове на Адвокатски съвет /АС/ Благоевград, за основателна, поради следното:
Със свое решение, отразено в Протокол № 1 от 16.11.2018г. Избирателната комисия /ИК/ е обявила, че кандидатури за участие в изборите ще се приемат от 19.11.2018г. до 27.12.2018г.,включително. Адвокат Н. е била предложена за член на АС от адвокат Т. с молба с вх.№ 32 от 27.12.2018г. Със свои решения, обективирани в Протокол № 6/31.12.2018г. и Протокол № 9/16.01.2019г. Избирателната комисия е обявила окончателния списък на допуснатите кандидати. В Протокол № 6 адвокат Н. е посочена под № 16 в Протокол № 6, ав Протокол № 9, и под № 13. Пред вид разпоредбата на чл.103, ал.2 ЗА, съгласно която ”в тридневен срок след изтичане на срока по ал. 1” ИК „се произнася по допустимостта на постъпилите кандидатури и с решението си обявява списъка на кандидатите в канцеларията на адвокатския съвет”, като това решение подлежи на обжалване от всеки член пред ВАдвС, настоящият съдебен състав счита, че обявените от ИК списъци са окончателни за тези включени в тях адвокати, за които не е имало подадена жалба. За адвокат Н. не е имало подадена жалба и постановеното от ВАдвС решение № 1505 от 11.01.2019г. не я касае. По отношение на нея, видно от т.1.6 от Протокол № 10 от 18.01.2019г., без да разполага с подобно правомощие, Избирателната комисия изменя първоначалното си решение за включването й в списъка и я заличава от списъка с кандидатите, които могат да бъдат избирани за членове на АС. Мотивът е решение на ВАдвС, обективирано в писмо № 121 от 18.01.2019г., съгласно което срокът за подаване на предложения изтича на 26.12.2018г. и кандидатурите, подадени на 27.12.са извън срока. Настоящият съдебен състав намира, че с така предприетите действия избирателният орган съществено е ограничил правото на жалбоподателката на участие в изборния процес до степен да не й бъде позволено да бъде избирана. Съгласно чл.103, ал.2 от Закона за адвокатурата – всеки член на адвокатската колегия може да предложи писмено до избирателната комисия кандидатури за членове на органите на колегията в 30-дневен срок преди датата на избора. Съгласно горецитираната ал.2, с произнасяне по допустимостта на постъпилите кандидатури и обявяване на списъка на кандидатите в канцеларията на адвокатския съвет, правомощията на Избирателната комисия във връзка със списъка на кандидатите приключват. Всеки член на колегията в тридневен срок може да обжалва решението й пред Висшия адвокатски съвет, който се произнася в тридневен срок по съществото на жалбата с решение, което е окончателно. След постановяване на решението на ВАдвС въпросът с кандидатурите не може да бъде пререшаван. Освен това, кандидатурата на адвокат Н. е издигната в срок. В конкретния случай изборът е бил насрочен за редовното общо събрание на Адвокатска колегия Благоевград, на 26.01.2019г. Тридесет дневният срок по чл.103 ал.1 ЗА изтича на 26.12.2018г. /сряда/, който съгласно чл.154 КТ е официален празник. Съгласно чл.60 ал.6 ГПК, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В случая, това е 27.12.2018г./четвъртък/. Подадената на 27.12.2018г. кандидатура на адвокат Н. за член на АС е в срок и неправилно тя е изключена от списъка с довод, че молбата с кандидатурата й е подадена извън срока. Настоящият съдебен състав споделя доводите, че срокът по чл.103, ал.1 ЗА е законово определен, преклузивен и императивен, но в случая той е спазен. Неоснователни са възраженията, че същият се изчислява в календарни дни и че по аналогия следва да намери приложение чл.58 от Изборния кодекс. По аналогия могат да се прилагат норми, които се отнасят до подобни случаи, ако актът е непълен, за неуредените от него случаи и ако те отговарят на целта на акта. Настоящият случай не е такъв. Посочената норма на чл.58 ал.4 от Изборния кодекс урежда специални правила, доколкото е създадена конкретно за случаите на обжалване на решенията на ЦИК и предвижда сроковете да се изчисляват в календарни дни и да изтичат в последния им ден и сроковете по АПК да не се прилагат. Когато законодателят предвижда специални правила за изчисляване на сроковете, той го урежда изрично. Подобни специални правила в Закона за адвокатурата не са предвидени, поради което – с оглед предмета на спора – приложение следва да намерят общите правила за сроковете по глава седем на ГПК. Констатираното нарушение на изборните правила е съществено, защото е довело до недопустимо ограничаване на правото на адвокат, член на Адвокатската колегия, да бъде избиран в неин орган. Касае за до нарушение на основополагащо право. В основата на провеждания по реда на ЗА избор на висши органи на адвокатурата стои принципът на демократизъм при самоуправляващите се организации, чиято демократичност може да се гарантира само чрез възможността за участие на всеки един адвокат в изборния процес и то по начин, че да е обезпечено правото му както да избира, така и бъде избиран. Участието в изборния процес е доброволно както за отделния адвокат, така и за адвокатската колегия като цяло. Затова пък неговата демократичност трябва да се гарантира чрез възможността за участие на всеки адвокат и адвокатска колегия, които желаят да упражнят правото си на вот /вж.решение по гр.д.№ 385/2012г.на ІІІ г.о./ Това налага отмяна на решение № 1 от 4.02.2019г. на Избирателната комисия при Адвокатска колегия Благоевград, в частта, с която са обявени за избрани членовете на Адвокатски съвет Благоевград. Настоящият състав не споделя становището, изразено от жалбоподателите, че констатираното нарушение води до цялостно опорочаване на изборния процес. Нормите на чл.79, във вр.99 ЗА дават основание да се приеме, че изборът проведен за всеки един от органите на адвокатската колегия е отделен и самостоятелен, независимо че изборът за всички органи се извършват по едно и също време и по еднакви правила.
Относно решение с № 1698 на ВАдвС, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ 528 от 13.02.2019г., подадена от адвокат Н. против решение № 2, обективирано в Протокол № 19 и решение № 3 от 8.02.2019г.на избирателната комисия при Адвокатска колегия Благоевград, с които ИК обявява за избрани членовете на Дисциплинарния съд /ДС/ и на Контролния съвет /КС/, настоящият съдебен състав намира следното:
С решение № 1 от 4.02.2019г. Избирателната комисия при Адвокатска колегия Благоевград е обявила избраните кандидати за председател на Адвокатски съвет /АС/ Благоевград, за членове на АС, за председател на Дисциплинарен съд /ДС/ и за членове на ДС, след проведен основен на 26.01.2017г. и допълнителен на 3.02.2019г. избор от общо събрание на Адвокатска колегия Благоевград.
Жалбоподателката твърди, че на 4.02.2019г.са постъпили жалби с вх.№ 74 и № 74 срещу обявените резултати за проведения основен избор за органи на АК. На 8.02.2019г. е бил обжалван и допълнителния избор за органи на АК с жалба с вх.№ 79. При наличието на подадени жалби, ИК не е имала компетентност да издава решения № 2 и № 3. Решението на ВАдвС, с което последните са потвърдени, е немотивирано до степен да не е ясно кои факти са приети за установени. Позовава се на нарушение на чл.106, ал.4 ЗА. Изложените доводи са, че ИК не е постоянно действащ орган. Нейната дейност приключва с обявяване на решението по чл.106, ал.4 ЗА, а това е станало на 4.02.2019г., когато ИК е постановила свое решение № 1 за обявяване на окончателните резултати. След като не може да изпълнява други функции освен изрично определените й от закона, след като е изпълнила предназначението си и е обявила резултатите, които няма правомощия да променя, издадените от ИК решения след 4.02.2019г. са постановени без компетентност и не могат да породят правни последици /с изключение на решението за избор на членове на Контролен съвет, което не е обжалвано/. След постановяване на решение № 1 единственото, което ИК е следвало да направи е да предаде изборните книжа на ВАдвС.
Изразеното от ВАдвС становище е, че пред вид наличието на постъпили жалби, нито едно от постановените от ИК решения след провеждане на избора /решения с № 1, № 2 и № 3/ не е окончателно. Обявените резултати не са били окончателни. Пред вид наличието на адвокати, които са били избрани в повече от един орган на АК, ИК е следвало да им предостави възможност да изберат коя позиция предпочитат. Императивната разпоредба на закона, съгласно която един адвокат може да участва в един орган и необходимостта да бъде зачетена свободната воля на адвоката е наложило постановяване на решения № 2 и № 3 от 8.02.2019г., без които не е било възможно да се изясни какъв е крайния резултат. След като с молба с вх.№ 77 от 6.02.2019г. адвокат М. е заявила, че се оттегля от длъжността член на ДС, с вх.№ 78 от 7.02.2019г. адвокат Н. е заявил, че желае да бъде единствено член на АС, с вх.№ 80 от 8.02.2019г. адвокат С. е заявил, че се оттегля от длъжността член на ДС, с вх.№ 81 от 8.02.2019г. адвокат Г. е заявила, че желае да се счита избрана за председател на АС, ИК е обявила списъка с решения № 2 и № 3. Окончателният списък не е възможно да бъде обявен без да се съобрази волята на избраните, в подкрепа на която теза и е факта, че, лицата които лично са засегнати от посочените решения, не са ги обжалвали.
Като съобрази становищата на страните, настоящият съдебен състав намира жалбата против решение с № 1698 на ВАдвС, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ 528 от 13.02.2019г., подадена от адвокат Н. за неоснователна. Съгласно чл.106, ал.2 ЗА – след като приключи процедурата по избора, за резултата ИК съставя протокол в два екземпляра, в който се обявяват окончателните резултати, а съгласно ал.4 на същия чл.106 „решението на избирателната комисия, с което се обявява резултатът от избора, подлежи на обжалване по реда на чл.7, в 7-дневен срок от обявяването му”. Взаимовръзката между така цитираните норми и логиката изискват да е налице яснота какъв е резултата от проведения избор. Такава яснота не може да съществува докато едни и същи адвокати са избрани за членове на повече от един орган на АК. Ако се възприеме тезата на жалбоподателката, че обявяването на резултатите е еднократен акт на орган, който изрично е натоварен с тази функция, то тогава при дублиране на адвокати за различни органи на Адвокатската колегия, не би имало кой да отстрани дублажа и да внесе изискуемата се яснота. Житейската логика изисква да се приеме за правилен начинът, по който е процедирала ИК, която след изготвяне на протокола по чл.106, ал.3 ЗА, се е произнесла с решение за резултата от избора и след като е констатирала частично дублиране е предоставила възможност на всеки от адвокатите, обявен за избран в повече от един от органите на Адвокатската колегия да направи своя избор, след което е обявила окончателните си решения с № 2 и № 3, с които е изменено решение № 1 само частично, досежно вече обявения състав на ДС и КС, съобразно изразената воля от адвокатите М., С., Н. и Г..
По жалбите, по които е образувано присъединеното гр.д.№ 1877/2019г.на ВКС, на адвокат К. К. Т., адвокат Е. Б. П., адвокат Т. Г. Т. и адвокат И. Х. Н., настоящият съдебен състав намира следното:
С решение № 1694 ВАдвС е оставил без уважение жалба с вх.№ 405 от 4.02.2019г., подадена от адвокат Т., адвокат Т. и адвокат Н. против решения на ИК, обективирани в Протокол № 14 от 28.01.2019г. по т.2.1 за допускане до участие на посочените кандидати за председател на АС, по т.2.3 за допускане до участие на посочените кандидати за членове на АС и по т. 2.4 за допускане до участие на посочените кандидати за членове на ДС.
С решение № 1695 ВАдвС е оставил без уважение жалба с вх.№ 406 от 4.02.2019г., подадена от адвокат П. против решение на ИК, обективирано в Протокол № 14 от 28.01.2019г. по т.2.2 за допускане до участие на посочените кандидати за председател на ДС.
С решение № 1696 ВАдвС е оставил без уважение жалба с вх.№ 526 от 13.02.2019г., подадена от адвокатите П., Т., Т. и Н. против решение № 1 от 4.02.2019г. на ИК.
Доколкото първите две решения /№ 1695 и 1696/, касаят акт, обективиран в един Протокол №14, а третото е досежно окончателния акт, с който са обявени резултатите от избора, настоящият съдебен състав ще ги разгледа общо, но ще се произнесе поотделно по наведените от жалбоподателите възражения, които поради обема им следва да групира. Обсъждането им от настоящият съдебен състав е съобразно установеното в практиката разбиране, че правомощията на съда в особеното контролно производство по ЗА се изразяват в проверка за съответствие на потвърденото от ВАдвС решение на ИК със закона, при действието на който е проведен изборът/вж. решение по гр.д.№ 533/2011г.на ІІІ г.о./
Първото възражение е за нарушение на принципа за равнопоставеност на кандидатите, пред вид невярното отразяване на юридическият стаж на кандидат за председател на АС /посочен е 16г. и 1м., вместо вярното 22г./ и решенията на ВАдвС са взети в отсъствие на жалбоподателите или техни представители. Според ВАдвС, ако има грешка тя е техническа и не се е отразила негативно в крайния резултат. Това становище се споделя от съдебния състав. Действително стажът, като елемент на задължителната информация, която следва да се предостави за кандидатите, е бил посочен неправилно от ИК, но по делото няма доказателства това да се е отразило върху крайния резултат.
Второто възражение е, че изборът не е проведен от адвокатите, участвали в редовното Общо събрание /ОС/, а от друго избирателно тяло, чийто състав е различен от този провел ОС. Нарушен е чл.99 ал.1 ЗА, съгласно който изборът се „извършва от редовно общо събрание при тайно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на адвокатската колегия”, защото не е съставен списък за регистрация на участниците в ОС. Липсата му не позволява и проверка за изпълнение на изискването на чл.81 ал.7 ЗА, съгласно който „един адвокат-пълномощник не може да представлява повече от един член на колегията”. Не са съставяни списъци нито за регистрация на участниците в общото събрание, нито на участващите в гласуването за органи на АК. Според жалбоподателите броят на участвалите в избора адвокати е с 107 повече от участвалите в общото събрание. Не е ясно дали тези лица са гласували лично или чрез пълномощник и дали въобще са имали право да гласуват. Липсата на тези изходни данни възпрепятства проверката за наличие на изискуемото се мнозинство за вземане на валидни решения. Не е съставен регистър на пълномощниците и не е спазен срока по чл.9 ал.3 от приетите Изборни правила. Списък на пълномощниците не е обявен при провеждане на Общото събрание, което е нарушение на чл.81 ал.7 ЗА.
Според ВАдвС при липса на списъци не е ясно по какъв начин жалбоподателите изчисляват, че не е следвало да гласуват 107 адвокати. Счита, че именно, ако 107 члена на АК, които отговарят на изискванията на чл.49, ал.1 и ал.2 ЗА не са били допуснати до участие в изборния процес, именно това действие би довело до опорочаване на резултата. Участието в изборния процес е доброволно. Кворумът на ОС е променлив, защото никой не може да бъде принуден да стои през цялото време докато се четат доклади, правят се изказвания, има разисквания, но на всеки адвокат, който е пожелал да упражни пасивното си право на избор следва да му бъде осигурена такава възможност. ВАдвС е извършил повторна проверка на резултатите от проведените избори и е установил, че „голяма част от посочените от ИК бюлетини като недействителни, всъщност са действителни”. Въпреки това, при съобразяването им като действителни „окончателният резултат за всеки един от кандидатите не се променя драстично или до степен за да бъде избран още на основния избор”. При проверката си ВАдвС е констатирал още, че от списъка на упълномощителите/ упълномощените, всъщност адвокатите са 131, а не 132, както е приела ИК, но разликата от един клас, с оглед конкретните резултати, не е от значение.
Настоящият съдебен състав намира възражението за допуснато нарушение на чл.99 ЗА, за неоснователно. Не е спорно, че общият числен състав на АК Благоевград е 411 адвоката /разделена е на пет района: Р. с 40 адвоката, С. с 42, Г. Д. с 46, П. с 53 и Благоевград с 230/. Съгласно чл.81 от Закона за адвокатурата /ЗА/, редовното общо събрание на колегията се свиква ежегодно в последната събота и неделя на месец януари /в случая на 26-27.01.2019г./, от Адвокатския съвет, чрез покана, обнародвана в ДВ, най-малко един месец преди провеждане на събранието. Видно от протокола дневният ред е включвал общо 9 точки, като последната /т.9/ е била „Избор на органи на АК Благоевград”. ОС е било насрочено в 9.00ч., но поради липса на изискуемия се кворум от 2/3 от членовете на колегията, събранието е проведено съобразно правилата на чл.81, ал.4, изр.2 ЗА, в 10.20ч. В протокола не е посочен точен брой на присъстващите. Отбелязано е, че „събранието по т.1-8 от дневния ред е приключило в 14.50 часа”. Всяко едно от решенията по т.1-8 е вземано с различно мнозинство /точките, по които е имало гласуване са: т.1 „за – 36 гласа, против – 0 гласа, въздържал се –1 глас”, т.2 „за – 76 гласа, против – 0 гласа, въздържал се – 0 гласа”, т.6 – „за – 136 гласа, против – 16 гласа, въздържал се – 5 гласа”, т.7 -„за – 149 гласа, против -0 гласа, въздържал се – 2 гласа”, т.8 – „за – 130 гласа, против – 0 гласа, въздържал се – 0 гласа” и т.9 – „за – 154 гласа, против – 0 гласа, въздържал се –0 гласа”, т.10 -„за – 137 гласа, против – 0 гласа, въздържал се –0 гласа”, т.11-„за – 137 гласа, против – 0 гласа, въздържал се – 0 гласа”, т.12- „за -119 гласа, против – 2 гласа, въздържал се –2 гласа”, т.13- „за – 115 гласа, против -0 гласа, въздържал се –0 гласа”, т.14-„за – 42 гласа, против – 50 гласа, въздържал се –9 гласа”, т.16- „за – 100 гласа, против – 0 гласа, въздържал се – 0 гласа”, т.17 -„за – 72 гласа, против – 12гласа, въздържал се –4 гласа”, т.18-„за – 58 гласа, против – 22гласа, въздържал се–15гласа”. От протокола, който се ползва с формална доказателствена сила е видно, че най-големият брой участващи адвокати в ОС е бил 157. Представен е и списък на упълномощителите и упълномощените по чл.87, ал.4 ЗА, от който е видно, че 132 адвоката разполагат с пълномощни за представителство. Други списъци във връзка с проведения избор за органи по делото не са налични. Според Протокола от 28.01.2019г. на Избирателната комисия, при първият тур броят на адвокатите с право на глас е 333, от тях са гласували 287 /колкото са намерените пликове в избирателната кутия/, като чрез пълномощници са гласували 132 адвоката. Въз основа на Протокол от 4.02.2019г. на Избирателната комисия, на вторият тур, броят на адвокатите с право на глас е 333, от тях са гласували 286 /колкото са намерените пликове в избирателната кутия/, от тях чрез пълномощници са гласували 138 адвоката. /Съгласно чл.49, ал.2 ЗА и чл.1 ал.4 и ал.6 от Правилата, приети от ИК на нейно заседание на 4.01.2019г. за провеждане на избора, в него не се допускат до участие адвокатите, които не са заплатили дължимите към АС и ВАС вноски за месец декември 2018г./
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че изборът е извършен от присъстващите членове на адвокатската колегия на редовното общо събрание при тайно гласуване с мнозинство повече от половината. По делото не е спорно, че броят на адвокатите с право на глас е 333, че гласувалите са 286 и че няма изготвени списъци за присъствие. При тези изходни данни, за да се установи броя на присъстващите /с оглед направеното оспорване/, следва да се ползват косвени данни, каквито са гореописаните гласувания по отделните точки от дневния ред на проведеното Общо събрание. При положение, че е удостовереното личното участие на 157 адвокати и при наличие на 131 пълномощни за гласуване, се получава 288 гласа, което дори е повече от намерените 286 пликове в избирателната кутия, т.е. установимо е мнозинството за вземане на валидни решения и е неоснователно и недоказано възражението, че броят на участвалите в избора адвокати е с 107 повече от участвалите в общото събрание. Съдебният състав споделя тезата на ВАдвС, че недопускането до гласуване на адвокати, с право на глас, би довело да накърняване основополагащото им право на избор. Само по себе си липсата на съставен списък за регистрация на участниците в ОС не е нарушение на изборните правила, защото подобно изискване в закона няма. Проверката за изпълнение на изискването на чл.81 ал.7 ЗА, съгласно който „един адвокат-пълномощник не може да представлява повече от един член на колегията” е възможна и тя е осъществена, по повод на обжалването, от страна на ВАдвС. Възражението, че списък на пълномощниците не е обявен при провеждане на Общото събрание, не е доказано. Съгласно чл.3 ал.2 от Правилата за провеждане на избор, които преповтарят разпоредбата на чл.81 ал.7 ЗА, упълномощителите е следвало да представят пълномощното в АС в деня преди събранието, а упълномощеният – в деня на събранието и по делото няма доказателства, оборващи тезата, че тези правила са изпълнени. След като пълномощните са представени от упълномощителите своевременно и списъкът на упълномощителите и на упълномощените е бил известен на общото събрание, изискванията на закона са спазени. Жалбоподателите оспориха списъка, с довод че неправилно отразява лицата, които са били упълномощени и са осъществили вота си, но те не представиха доказателства в подкрепа на тези твърдения, поради което същото е недоказано. Неконкретизирано и недоказано е и твърдението им, че са допуснати да гласуват адвокати, които са пълномощници на повече от един адвокат и че е имало адвокати без пълномощно.
Третото възражение е, че на проведено на 26-27.01.2019г. ОС не е взето решение относно броя на членовете Адвокатския съвет и на Дисциплинарния съд, а взетото на предходното ОС от 2016г. решение АС да се състои от председател, 7 основни и 2 резервни членове не е спазено, тъй като не е проведен избор за девет члена на АС, а за седем. Считат, че ако изборът беше за девет, изборният резултат би бил различен. Обсъждането на това възражение е ирелевантно, пред вид вече горепосоченото решение на съда за отмяна на избора на членове на АС.
Четвъртата група възражения са за допуснато нарушение на чл.108 ал.1 ЗА, изискващ часът и мястото на провеждане на допълнителния избор да са определят и съобщят на членовете на колегията преди закриване на ОС, а в случая те са определени от ИК и за липса на отразяване на проведения избор в протокола от Общото събрание на адвокатите на АК Благоевград. Тези нарушения са факт, но същите не са от такова естество, че да е възможно да се отразят на крайния резултат, поради което не могат да се определят като толкова съществени, че да се отразят на законосъобразността на проведения избор.
Възраженията срещу решение № 1696, които са различни от вече разгледаните са, че ВАдвС не е отчел, че резултатът от първия тур е опорочен и че това възпрепятства провеждането на втория тур и не е извършена проверка на пълномощните, като е допуснато на втория тур да се гласува с такива, които са само за първия тур.
Според ВАдвС с решенията си, отразени в Протокол № 14 от 28.01.2019г., ИК е изпълнила задължението си по чл.106, ал.2 ЗА, за да продължи процедурата по избора, тъй като след основният, органите на АК са останали непопълнени. С решението ИК е подготвила допълнителния избор, чиято дата, място и начин на провеждане са императивно заложени в ЗА, пред вид чл.108 ЗА, предвиждащ допълнителният избор да се проведе в първата неделя на месец февруари /в случая 3.02./, по изискванията за редовния, като за избора за председател на адвокатския съвет или за председател на дисциплинарния съд в изготвена предварително бюлетина се вписват трите имена на двамата кандидати, получили най-много гласове при първоначалния избор, за резултата от избора се съставя протокол по чл.106, ал.2 и за избрани се обявяват кандидатите, получили най-голям брой гласове. На обжалване подлежат само решенията на ИК, с които се обявява крайния резултат, но не и междинните решения, подготвящи провеждането на избора.
Настоящият съдебен състав намира възражението за неоснователно. Допълнителният избор, проведен на 3.02.2019г. е продължение на основния и се извършва по неговите изисквания и правила /чл.108 ЗА/. Разликата е единствено в това, че при допълнителния тур липсва ОС на колегията по чл.80 и сл.ЗА/вж. решение по гр.д.№ 5105/2016г.на ІV г.о./ Това изключва необходимостта да се изисква в пълномощните, с които адвокатите са били упълномощени да гласуват, да е налице изрично упълномощаване за гласуване и на допълнителния избор. Наличието на разминаване в броя на представените пълномощни на основния и на допълнителния тур не дава основание за друго тълкуване. Следва да бъде споделено разбирането, че допълнителният избор е продължение на основния, касае се за втори тур след първия, който е завършил без да е попълнен състава на съответния орган на Адвокатската колегия. Актът, с който приключва първия тур не подлежи на самостоятелно обжалване и възраженията, които го касаят се разглеждат в хода на обжалването на цялостния изборен процес.
Относно последният довод, че не е направена проверка на вота относно адвокат П., която е била кандидат за председател и член на ДС, като са обявени резултатите за адвокат Е. А. П. вместо за Е. Б. П., настоящият съдебен състав счита, че е явно, че се касае до допусната техническа грешка при изписване на името. Проверка за вота на адвокат П. е направена видно от доклада, депозиран в ВАдвС относно жалба № 526. Възраженията за неправилно отчетени действителни и недействителни гласове са оборени с направеното повторно преброяване от ВАдвС, въз основа на което следва да се приеме за установено, че ИК не е допуснала съществени грешки, които ако не бяха направени биха се отразили на окончателния резултат.
Освен вече изложените са направени и общи възражения срещу решения № 1694,1695 и 1696 на ВАдвС. Те са, че решенията са немотивирани, а в някои части неясни и противоречиви. Крайните изводи не кореспондират с представените доказателства, като не им е извършена цялостна проверка. Неправилно е разпределена доказателствената тежест, като същата е възложена на жалбоподателите. Налице са допуснати съществени нарушения, опорочаващи изборния процес: бюлетините са печатани извън помещението, в което се провежда избора, на моменти в присъствие само на един член на ИК, бюлетините са предавани без приемо-предавателен протокол, без информация колко са отпечатани и колко са предадени. Кандидат за председател на АС е осъществявал постоянен контакт с част от членовете на ИК и е изисквал информация за резултатите. Изборът не е проведен от членовете на ИК, а от резервни членове. Протоколите на ИК не са подписани от всички членове, провеждали избора и участвали в преброяването. Така изброените нарушения са установени с показанията на разпитания по делото