О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
С., 23.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 01.03.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 60306/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№10020/07.07.2016г.,подадена от [фирма],гр.М. против решение №1105/01.06.2016г. на Софийски апелативен съд,постановено по т.д.№55/2016г. по описа на същия съд,търговско отделение,шести състав,с което се отменя решение №1731/26.10.2015г. по т.д.№6625/2014г. на Софийски градски съд,търг.отделение,VІ-16 състав и вместо него е постановено:отхвърля иска с правно основание член 327 от ТЗ,във вр. с член 79,ал.1 ЗЗД,предявен от [фирма],гр.М. срещу Ч. Електро България”АД,гр.С. за сумата от 29 037,с включен ДДС,представляваща цената на незаплатена електрическа енергия по фактури №800000004/30.06.2014г., №800000010/31.07.2014г. и №00000013/31.08.2014г.,издадени в изпълнение на договор за продажба на електрическа енергия №66/31.03.2009г.,ведно със законната лихва за забава от 6.10.2014г. до окончателното погасяване на задължението,поради погасяването на пълния размер на исковата претенция чрез прихващане,извършено за сумата 29 037 лева,с включен ДДС,представляваща общия размер на цената на незаплатената услуга „балансиране на електрическа енергия” по фактури №[ЕГН]/30.06.2014г., №[ЕГН]/29.08.2014г. и №[ЕГН]/31.08.2014г.,както и отхвърля иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата от 359,99 лева,представляваща обезщетение за забава върху главницата 29 037 лева,за периода от 13.07.2014г. до 6.10.2014г.,като неоснователен.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,поради нарушения на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба „Ч. ЕЛЕКРО БЪЛГАРИЯ”,гр.С.,в депозирания по делото писмен отговор счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че правоотношението между страните е възникнало по силата на валидно сключен договор за търговска продажба-чл.318 ТЗ,който с оглед специфичния предмет на сделката-продажба на електрическа енергия,се подчинява и на разпоредбите на Закона за енергетиката и Правилата за търговия с електрическа енергия/обн.ДВ бр.66/26.07.2013г/,като спора е съсредоточен в изясняването на въпроса дали ответникът законосъобразно е прихванал по всяка от издадените фактури свои вземания,начислени за месечната стойност на небаланса на ВЕЦ”П.”,както и дали такива суми изобщо се дължат,с оглед възражението на ответника,че не е участник в специална балансираща група,чийто координатор е ответника.Съдът е посочил,че с оглед регламентацията на условията за участие на електроенергийния пазар,страните по спора са търговски участници,по смисъла на чл.1 ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия,като ищецът е производител на електрическа енергия,а ответника краен снабдител на електрическа енергия,а съгласно разпоредбата на член 11,т.9 от Правилата е предвидено сключване на договор за участие в балансираща група,който съгласно член 19,ал.4 от последните се сключва между координатори на специални балансиращи групи,от една страна и от друга страна производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници,за които поемат отговорността за балансиране.Съдът е отбелязъл,че този специален подзаконов нормативен акт не установява задължение на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници да сключат такъв договор,но член 56,ал.5 от същия предвижда,че в случая когато не са прехвърлили отговорността за балансиране на координатор на комбинирана балансираща група,те са в балансиращите групи с координатори обществения доставчик или крайните снабдители,в зависимост от сключените договори за изкупуване на електрическа енергия,като член 63,ал.2 от Правилата установява задължение за последните в случаите,когато производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници не са избрали да прехвърлят отговорността за балансиране на координатор на комбинирана балансираща група,в зависимост от сключените договори за изкупуване на електрическа енергия да ги регистрират и ги балансират съгласно утвърдените от ДКЕВР общи принципи за разпределение не небалансите в специална балансираща група.Съдът е приел,че след като ищецът е сключил договор за изкупуване на електрическа енергия с ответника-краен снабдител по смисъла на параграф 1,т.28 а от ДРЗЕ,чиято лицензия за извършване на дейността”обществено снабдяване с електрическа енергия е била допълнена с решението от 16.12.2013г. на ДКВЕР с права и задължения за дейността „координатор на специални балансиращи групи”,поради което в това си качество,по силата на член 56,ал.9,т.2 от Правилата,последният е координатор на „група производители на електрическа енергия от възобновяеми източници,чиято енергия крайният снабдител изкупува,когато същите не са избрали друг координатор на балансираща група.В резултат на това,съдът е стигнал до извода,че ищецът е участник в специална балансираща група с координатор ответника по силата на този нормативен акт,като в това си качество ищецът е страна по Общите условия на договорите за участие на производители на специална балансираща група с координатор [фирма]-чл.4,които са породили действие за ищеца с изпълнение изискванията на член 5,ал.1,без да е необходимо изричното им писмено приемане,при което положение е възникнало задължението по чл.6,ал.1-да заплаща редовно и в срок разходите за балансиране по издадените от координатора услуги.Съдът е стигнал до извода,че с извършеното прихващане в конкретния случай ответникът е упражнил едно признато от общите условия на договора негово право,тъй като според член 12,ал.4 уреждането на финансовите отношения между страните става с прихващане от координатора на балансиращата група на стойността на издадената от него фактура за балансиране от стройността на своето задължения като краен снабдител за изкупуване на електрическа енергия,произведена от съответния член на балансираща група за същия период,като прихващането се извършва до размера на по-малкото от двете вземания,без да са необходими каквито и да е писмени договорености между страните,поради което не е необходимо изявление за прихващане по член 104,ал.2 ЗЗД и в настоящия случай изискуемостта е настъпила на втория ден след предоставяне то на ищеца на съответните фактури за балансиране.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията,предвидени в член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
В точка първа от изложението си,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,решен в противоречие със задължителната практика на ВКС,а именно/цитирам/:
„1.Следва ли съдът да прилага правна норма от подзаконов нормативен акт,която административен орган е постановил извън рамките на законовата делегация и която се явява нищожна/в случая извън делегацията на чл.21,ал.1,т.9 от ЗЕ,като в чл.56,ал.5 и сл. от Правилата за търговия с електрическа енергия ДКЕВР е постановила задължително включване на производители на енергия от В. в балансираща група без тяхна воля и съгласие/?Респективно длъжен ли е съдът да констатира противоречието на правна норма от подзаконов акт с нормативен акт от по-висока степен,като откаже приложението й,или това е само една правна възможност?”
Така формулираният въпрос е неотносим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение и не е обусловил правните изводи на съда.Това е така защото,законовата делегация за приемане на цитирания в мотивите подзаконов нормативен акт-Правила за търговия с електрическа енергия е издаден от ДКЕВР/обн.ДВ бр.66/26.07.2013г-/,съгласно параграф 2 от Преходни и заключителни разпоредби от същата:Правилата за търговия с електрическа енергия се изготвят на основание член 91,ал.2 от Закона за енергетиката и са приети от ДКЕВР по протокол №94/25.06.2010г.,т.5.Съгласно предвиденото в член 91,ал.2 ЗЕ-сделките с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа енергия,приети по предложение на енергийните предприятия.Правилата се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им.В алинея трета на тази разпоредба от закона се предвижда:с правилата по ал.2 се определят правилата за снабдяване от крайни снабдители и доставчици от последна инстанция,правила за обмен на данни,начинът на администриране на сделките,известяването на почасови графици,организиране на борсовия пазар,пазара на балансираща енергия и пазара на предоставяне на преносна способност,механизмите за определяне на цените за небаланс,както и регистрирането на отделните видове балансиращи групи и дейността на координаторите на балансиращите групи.
Ето защо,твърдението на касатора,оформено като въпрос в точка първа,че не е налице законова делегация за приемане на подзаконовия нормативен акт е невярно,както и това,че е постановена извън законовата регламентация,а също и позоваването му на член 21,ал.1,т.9 от ЗЕ,която се отнася до правомощията на комисията и която не е в противоречие с нормите от закона,делегирали приемането на Правилата.
В точка втора от изложението си касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие със задължителна практика на ВКС,а именно/цитирам/:
„Приложими ли са спрямо един търговец Общи условия на друг търговец без наличието на индивидуален договор и без изрично писмено приемане на тези условия-респективно-при наличието на изрично писмено отхвърляне?”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Посочената в този въпрос хипотеза не е разрешавана с постановеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,поради което и отговора на така формулирания правен въпрос не обуславя правните изводи на съда и не е от значение за изхода по делото.По отношение на цитираната в тази връзка практика,а именно определения на ВКС,постановени по реда на член 288 ГПК,които съгласно приетото с горепосоченото тълкувателно решение, не са част от задължителната практика на ВКС.
В останалата част от изложението-точки 3-7, касаторът формулира въпроси относно:възможността за извънсъдебно прихващане между две насрещни вземания,без наличие на изрично изявление изпратено и прието от другата страна,на настъпване материалноправния ефект на извънсъдебното прихващане с вземане,което не е изискуемо и ликвидно,за валидност на посочена клауза в общите условия,даваща възможност за едностранно коригиране на сметки между страните,непредвиден като възможност в закона,за принципа на равнопоставеност в частните отношения,както и за начина на изчисления на сумите за балансиране,които въпроси са по същество и които се разрешават с установеното с доказателствата по делото,като по своята същност на са правни въпроси,разрешени от въззивния съд с обжалваното решение по смисъла на т.1 на Т. №1/2009г.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното рвешение
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1105/1.06.2016г. на Софийски апелативен съд,търговско отделение,шести състав,`постановено по т.д.№55/2016г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: