О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
С., 26.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.1140 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 04.07.11г. по гр.д.№8819/10г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 21.01.10г. по гр.д.№12638/05г. на Софийския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от П. И. А., С. С. Б., П. С. Б., М. Л. А. /починала в хода на процеса и заместена от наследниците си Е. В. Ц. и Б. В. Ц., които участват в процеса и в лично качество/, К. Г. А., Г. П. Г., Е. Г. Г., П. Г. Г., С. С. И., Г. М. М., Б. Т. П., И. Т. Г. и Я. А. В. срещу Националната спортна академия /Н./ иск по чл.108 от ЗС – за отстъпване на собствеността и предаване владението върху имот пл.№1920 по кадастралния план на [населено място], Студентски град, местн. „Ю. градска територия- ІІІ част” от 30.09.1975г., кад.лист №646, бивша част от имот пл.№1083 по плана от 1939г.
Въззивният съд е приел, че спорният имот е възстановен на ищците в стари реални граници с решение №1585/390 от 08.05.95г. на ПК С.. Той обаче попада в терен, който през 1975г. е бил предоставен за стопанисване на Н. и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991г. представлява част от спортна база – голф игрище. Доколкото решението за възстановяване на собствеността е постановено в едностранно административно производство, в което не е участвала Н., при възникналия впоследствие спор за собственост съдът може да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението. В настоящия случай имотът е засегнат от мероприятие – строеж на база на В., което е изпълнено и това е пречка за възстановяване на собствеността. Затова съдът не е зачел решението на поземлената комисия и е отхвърлил предявения иск за собственост.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Те акцентират на обстоятелството, че конкретно техният имот, макар да попада в оградената част на голф игрището, не е застроен и поради това считат, че той не е засегнат от мероприятие, препятстващо възстновяването на собствеността.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по следните въпроси:
1. Има ли право ответникът по иск по чл.108 от ЗС да прави възражения по отношение на валидността на решението на възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, когато самият той не претендира самостоятелни права на собственост върху имота и имотът е предоставен само за управление – противоречие с решение 1082/05.12.08г. по гр.д.№2570/07г. на ВКС, ІІ ГО, вр. т.4 на ТР №6/10.05.06г. по т.гр.д.№6/2005г. на ОСГК на ВКС, решение №1084 от 12.11.08г. по гр.д.№4506/07г. на ВКС, ІІ ГО; №219 от 20.05.11г. по гр.д.№807/10г. на ВКС, І ГО и решение №410/15.05.2000г. по гр.д.№1504/99г. на ІV ГО и
2. Следва ли да се приеме, че е налице „проведено мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността” по реда на ЗСПЗЗ, когато възстановеният имот попада в зона, която не е необходима за осъществяване на основната дейност на учебното заведение, представлява зелена площ между оградата и спортните съоръжения, не засяга самите спортни съоръжения, достъпа до тях и ползването им по предназначение – противоречие с решение №410 от 15.05.2000г. по гр.д.№1504/99г. на ВКС, ІV ГО.
Ответникът в производството Национална спортна академия оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване. Съображенията за това са следните:
Принципното разбиране на ВКС за възможността в спорното исково производство съдът да извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на административните актове, с които се възстановява собственост по реституционните закони, включително и на съдебните решения по постановени откази, е изразено в т.4 на ТР №6 от 10.05.06г. по т.гр.д.№6/2005г. на ОСГК на ВКС. Това тълкувателно решение разглежда само актовете по З. по З. и др., но се прилага и за аналогичните актове, постановени по реда на ЗСПЗЗ. Представените от жалбоподателите решения на тричленни състави на ВКС следват разбирането, прието в това тълкувателно решение, както го следва и въззивният съд в обжалваното решение. Липсва противоречие между въззивното решение и посочената практика на ВКС. В решение 1082/05.12.08г. по гр.д.№2570/07г. на ВКС, ІІ ГО се прави едно необходимо разграничение за рамките на косвения съдебен контрол. Обръща се внимание върху това, че ответниците по иск за собственост, основан на земеделска реституция, след като не заявяват права върху спорния имот към момента на образуване на ТКЗС, не могат да се бранят с възражението, че наследодателят на ищците не е бил негов собственик към същия момент. Доколкото противопоставят права от основание, настъпило след масовизацията и с оглед особеностите на конкретния случай, те могат да се бранят единствено с възражение за наличие на пречката по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Обжалваното в настоящото производство въззивно решение не влиза в противоречие, а е в пълно съответствие с тази принципна постановка, тъй като в случая също е разгледано само възражение срещу решението на поземлената комисия, основано на факти, настъпили след обобществяването – проведено мероприятие по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ /неточно съдът се е позовал на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, но това не води до неправилност на крайния извод за незаконосъобразност на решението на ПК/, без съдът да се е занимавал с въпроса дали наследодателят на ищците е бил собственик на спорния имот към момента на образуване на ТКЗС, при положение, че ответникът не заявява собствени права към същия момент. Същото се отнася и за останалите решения – №1084 от 12.11.08г. по гр.д.№4506/07г. на ВКС, ІІ ГО; №219 от 20.05.11г. по гр.д.№807/10г. на ВКС, І ГО и №410/15.05.2000г. по гр.д.№1504/99г. на ІV ГО – съставите на ВКС отново са разгледали само възражения срещу решенията на поземлената комисия, основани на обстоятелства, настъпили след обобществяването на земята – проведено мероприятие по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Липсва противоречива съдебна практика и по втория правен въпрос. Случаите, разгледани в обжалваното въззивно решение и решение №410/15.05.2000г. по гр.д.№1504/99г. на ІV ГО са различни и не може да се приеме, че постановените решения по тях си противоречат. Националната спортна академия е държавно висше училище, чиято дейност е свързана с използването на спортни съоръжения, каквото е и въпросното игрище за голф. Това игрище по необходимост включва както застроени, така и незастроени части, но всички те са част от едно мероприятие по чл.10ал, ал.1 от ЗСПЗЗ, което възпрепятства възстановяването на собствеността.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 04.07.11г. по гр.д.№8819/10г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: