ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 229
София, 27.02.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 655 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.В. като процесуален представител на П. С. П. в качеството му на [фирма] [населено място] и на О. С. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд /Ш./ от 07.І.2011г. по гр.д. № 701/2010г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] Ш. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Ш. е потвърдил решението на Шуменския РС от 30.VІ.2010г. по гр.д. № 2695/2009г., с което са отхвърлени предявените от [фирма] и О. П. срещу [фирма] искове за обявяване нищожност на основание чл.26 ал.2 пр.2 – поради липса на съгласие – на договор за дарение, предмет на нот.акт № **/200*г., и за обявяване на нищожност на пълномощно рег. № *****/**.**.200*г. поради противоречие на закона и невъзможен предмет, и с което е прекратено производството по претенциите на ищците за отмяна на нот.акт № **/200*г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с посочения нотариален акт С. П. С., син на ищците и действащ като техен пълномощник, дарил на ответното дружество идеални части от процесния недвижим имот; имотът е бил закупен от едноличния търговец и е бил само негова собственост, което обезсмисля участието на съпругата му ищца в договора, поради което е безпредметно да се обсъжда дали тя е била надлежно представлявана и за действителността на волеизявлението й; пълномощникът не е бил упълномощен от едноличния търговец за извършването на разпоредителни действия с недвижимите му имоти съобразно чл.26 ал.2 от ТЗ, пълномощникът е превишил представителната си власт, в случая, обаче, тъй като се касае за действия на търговски пълномощник /прокурист/, приложение намира презумпцията на чл.301 от ТЗ, според която при действие на лице от името на търговец без представителна власт се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Съдът е оценил като неоснователно възражението на ищците за неприложимост на чл.301 от ТЗ поради безвъзмездността на атакувания договор за дарение, приемайки, че тази разпоредба е приложима за всякакъв вид действия от името на търговеца, а не само за възмездни търговски сделки. Ищецът ЕТ не е оборил презумпцията чрез представяне на доказателства за противопоставянето на сделката след узнаването за нея, а негова е била тежестта. С оглед на това сделката е действителна.
Относно претенцията за нищожност на пълномощно рег. № *****/**.**.200*г., издадено от О. П., въззивният съд е споделил напълно мотивите на първоинстанционния, препращайки към тях. Прието е, че като основание за нищожност се твърди непритежаването на право на собственост от упълномощителя върху процесния имот. В пълномощното липсва упълномощаване за разпореждане с процесния имот, но дори и това да бе така, то не би довело до нищожност на едностранната сделка, а единствено би осуетило транслативния ефект при бъдещо разпореждане с имота.
В изложението на [фирма] и на О. П. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса „дали е възможно договор за дарение да бъде квалифициран като търговска сделка”, както и по въпроса „след като съдът в доклада по делото е приел една правна квалификация по чл.44 във вр. с чл.26 от ЗЗД и защитата на страните се е развила в съответствие с нея, възможно ли е съдът в решението си да приеме друга правна квалификация по спора”.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по първия поставен от касатора материалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Решаващият въпрос, по който се е произнесъл съдът, не е, че е възможно договор за дарение да бъде квалифициран като търговска сделка, а че чл.301 от ТЗ намира приложение по отношение на всякакъв вид действия от името на търговеца, в т.ч. и безвъзмездни сделки. Този въпрос, обаче, касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване.
Не се е произнесъл въззивният съд и по наведения в изложението процесуалноправен въпрос. Съдът е бил сезиран с искове за прогласяване на нищожност на договора за дарение поради липса на съгласие, квалифициран по чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, и именно този иск той е разгледал и по него се е произнесъл. Изводът му за приложимост в случая на разпоредбата на чл.301 от ТЗ няма отношение към правната квалификация на спора.
Не е налице при това положение основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване. А както вече бе посочено, касационният съд не е оправомощен служебно да извлича съществените за изхода на спора процесуалноправни или материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд. Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника по касация [фирма] разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд от 07.І.2011г. по гр.д. № 701/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: