4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
[населено място], 27.03. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 181 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение на Великотърновския окръжен съд, ГО, № 79/10.02.2012 г. по ч.гр.д. № 128/2012 г., с което е потвърдено определение от 19.12.2011 г. по гр.д. № 348/2011 г. на Еленския районен съд, за прекратяване производството по делото, поради отказ от иска.
Недоволна от определението на В. е жалбоподателката М. И. П. от [населено място], [община], представлявана от адв. М. Н. от АК-В.Т., която го обжалва в срок и моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по спора. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторката сочи, че в обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора относно това, допустимо ли е за се установи във въззивното производство по обжалване на определение за прекратяване производството по делото, поради отказ от иска, че последният е опорочен поради заплаха, или следва това да се установи чрез иск по чл. 124, ал. 5 ГПК или в наказателно производство, като разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно прекратително определение, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 и чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на касаторката и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
С обжалваното определение на въззивния съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото, поради отказ от иска на основание чл. 233 ГПК, е прието, че с подаването на молбата от страна на ищцата, в която тя заявява, че се отказва от иска си с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съдът е бил десезиран със спора и правилно е постановил определението си, с което е прекратил производството по делото. Съдът е посочил, че доводите на жалбоподателката, че тя е била принудена да се откаже от иска с употреба на сила и заплахи в случая са без значение, тъй като тези обстоятелства следва да бъдат доказани – с влязла в сила осъдителна присъда или с положително решение по иск по чл. 124, ал. 5 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая поставеният процесуалноправен въпрос е правнорелевантен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като решаването му не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това е така, защото по този въпрос има трайно установена съдебна практика, съобразно която след като волеизявлението за отказ от иска изхожда от ищеца по делото, то съдът е десезиран със спора и следва да прекрати производството по делото. Ако впоследствие с влязла в сила осъдителна присъда или с решение по уважен установителен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, е признато, че отказът от иска е резултат на престъпно действие, то определението по чл. 233 ГПК за прекратяване производството по делото подлежи на отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. По принцип следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. В съответствие с утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 233 ГПК, съдът е постановил определението си за прекратяване производството по делото, поради отказ от иска, тъй като е бил десезиран със спора.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение на Великотърновския окръжен съд, ГО, № 79/10.02.2012 г. по ч.гр.д. № 128/2012 г., по частна касационна жалба с вх. № 1681/20.02.2012 г. на М. И. П. от [населено място], [община].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :