О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 28.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 4377/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. П. Ц. П. в качеството му на процесуален представител на [фирма], против определение № 2095/11.09.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 1906/2017 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено определение № 6387/30.06.2017 г. по гр.д. № 6992/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е върната исковата молба, подадена от [фирма] срещу [фирма], поради неизпълнение в дадения срок на указанията за отстраняване на нередовността ? и производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваните актове и иска неговата отмяна.
В приложеното – след дадени указания от администриращия съд – изложение на основанията за допускане на касационна проверка се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК относно въпроса дали в случаите по чл. 63 ГПК съдът следва да изпрати изрично уведомление на страната молител относно уважаването на искането за продължаване на срока и каква е неговата продължителност.
Ответната страна по жалбата – [фирма] не е изразила становище по жалбата.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу определение, което е годен предмет на касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Подадена е на 21.09.2017 г. преди влизане в сила на изменението на ГПК с ДВ бр. 86/27.10.2017 г. и на основание §74 ПЗР на ЗИД на ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. за да се произнесе взе предвид следното:
Окръжен съд – Пловдив е констатирал, че с разпореждане от 29.05.2017 г. по гр.д. 6992/2017 г. по описа на РС-Пловдив първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба на основание чл.129 ал.1 и ал.2 от ГПК, като е дал конкретни указания за отстраняване на нередовности. Препис от това разпореждане е връчено на ищеца чрез пълномощника му със съобщение на 05.06.2017г. В дадения едноседмичен срок за отстраняване на недостатъците с нарочна молба от 09.06.2017 г. е поискано удължаване му на основание чл. 63 ГПК. Искането е уважено, като е разпоредено продължаване на първоначално дадения срок с 2 седмици. П. срок е изтекъл на 27.06.2017г. – след изтичането на две седмици от изтичането на първоначално определения срок на 12.06.2017 г. Посочено е, че в продължения срок нередовностите не са отстранени, поради което правилно първоинстанционният съд е върнал исковата молба и производството по делото е прекратено. Въззивният съд обосновано се е произнесъл по оплакванията на жалбоподателя. Приел е от правна страна, че съгласно разпоредбата на чл. 63 ГПК съобщение на страната за продължения срок не се изпраща и същата следва да го следи сама.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК (в ред. преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г.), касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение и е установено наличие на някоя от предвидените специални предпоставки, а именно – въпросът да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулираният въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, но по отношение на него не се разкрива да е налице нито едно от релевираните специални основания. Съгласно императивното правило на процесуалния закон, обективирано в чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК, продължаването на срока тече от изтичане на първоначално определения срок. Разпоредбата е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване. Законодателят не е предвидил връчване на нарочно съобщение на страната, която е поискала продължаването на срока. Това разбиране е съобразено както с възприетия принцип за прилагане на дължима грижа при водена на съдебния процес, така и с принципа за процесуална икономия. Възможността за продължаване на срока е изключителна, реализира се при наличие на уважителни причини и е предвидена в интерес на страната. Ето защо и страната следва да прояви необходимата заинтересованост и грижа при защита на собствени интереси, в противен случай би било нарушено прокламираното състезателно начало. В този смисъл е и трайната и последователна практика на ВКС, обективирана в множество актове: определение № 34/22.01.2014 г. по ч. гр. д № 7739/2013 г. по описа на ВКС, II г. о., определение № 408/28.05.2012 г. по ч. гр. д. № 339/2011 г., ВКС, II т. о., определение № 79/04.02.2010 г. по ч. гр. д № 24/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 425/21.06.2010 г. по ч. т. д. № 441/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., определение № 150/02.03.2010 г. по ч. гр. д № 109/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о. и др. Твърденията на жалбоподателя, че е налице противоречива практика по прилагането на чл. 63 ГПК и съдилища връчват съдебни постановления за продължаване на срока, не са подкрепени от никакви доказателства. Дори и такива действия да са налице, то се касае до порочни процесуални действия на съда и нарушение на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2095/11.09.2017 г. по ч.гр.д. № 1906/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: