2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 08.04.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Анжелина Христова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1645 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. И. С. срещу Решение № 186 от 22.01.2019 год. по гр.д.№ 2920/2018 год. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение № 1453 от 07.03.2018 год. по гр.д.№ 15652/2016 год. на Софийски градски съд и е уважен предявеният иск на П. П. М. срещу Г. С. за установяване по реда на чл.422 ГПК на съществуване на задължение в размер на 52800 евро, за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация П. М., чрез процесуалния си представител, изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Въззивното решение е постановено по предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за установяване съществуването на задължение в размер на 52800 евро, като част от сумата 102800 евро за което Г. И. С. е издал запис на заповед. С отговора по чл.131 ГПК, Г. И. С. е подържал тезата, че записът на заповед като материализиращ абстрактна сделка е нищожен, поради липса на реквизити по чл.535 ТЗ (не са конкретизирани). Въвел е и твърдение за наличието на кауза – издаден е като обезпечение на изпълнението на два предварителни договора, сключени на 01.09.2013 год. за продажба на недвижими имоти по които той (издателят) има качеството на продавач, а поемателят – качеството на купувач. По двата предварителни договора купувачът е заплатил сумата 50000 евро, представляваща задатък (капаро) в размер на 18000 евро по първия договор за продажба на апартамент, гараж и мазе и 32000 евро задатък по втория договор, предмет на който е продажбата на поземлен имот и производствен обект. Записът на заповед е издаден за обезпечаване изпълнението на предварителните договори от страна на продавача, който при евентуално неизпълнение би дължал връщане на задатъка. До сключване на окончателни договори не се стигнало, поради виновното поведение на купувача, който не се явил за изповядане на сделката в уговорения ден и час.
Първоинстанционният съд е приел, че записът на заповед съдържа всички предвидени в закона реквизити и е действителен. За да отхвърли иска се е мотивирал с това, че датата на издаване на записа на заповед съвпада с датата на сключване на предварителните договори, сумата по записа на заповед съвпада със сбора от цената по двете сделки, а падежът на менителничното задължение е близък до датата предвидена за сключване на окончателни договори. Т.е. счел е за доказана обезпечителната функция на абстрактната сделка спрямо двете каузални такива и тъй като не е настъпило основание за връщане на дадените от ищеца суми по предварителните договори, искът е неоснователен.
Сезиран с жалбата на ищеца, въззивният съд е отменил решението на СГС и е уважил иска, позовавайки се на недоказаност на връзката между абстрактното и каузалното правоотношения. Посочил е, че такава обвързаност не може да се изведе от съвпадението на датите на подписване на двата предварителни договора и записа на заповед, както и от идентичния размер на дължимата се цена от ищеца на ответника по предварителните договори. Тези съвпадения сочат възможна връзка между записа на заповед и двата предварителни договора, но тя не е задължително такава, че записът на заповед да обезпечава изпълнението на предварителните договори. Позовавайки се на събраните гласни доказателства е приел, че записът на заповед наистина обезпечава каузална сделка, но тя не е твърдяната от ответника. Между страните е имало заемни правоотношения, като изпълнението на паричното си задължения заемателят С. е обезпечил чрез записа на заповед и чрез двата предварителните договора. При липса на доказателства за каузалното правоотношение, което записът на заповед обезпечава, отношенията на страните следва да бъдат разгледани само на плоскостта на абстрактната сделка, вземането по нея е изискуемо и неиздължено, поради което предявеният иск е основателен.
Касаторът счита, че решението на САС е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280 ал. 2 ГПК, поради това, че при установената фактическа обстановка очевидно неправилно съдът е приел, че процесният запис на заповед не е бил издаден за обезпечаване на съществуващите между страните каузални отношения, произтичащи от предварителните договори. Твърди, че се касае за изключително ярък пример за злоупотреба, който е валидиран от съда с обжалваното решение. Резултатът, според него би бил, че ответникът по иска ще бъде осъден да заплати сумата от 102800 евро на ищеца по делото, а наред с това и ищецът ще обяви предварителните договори за окончателни, предвид висящността на производство по чл.19 ал.3 ЗЗД по отношение на единия от тях
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК се свързва с три посочени в изложението въпроса.
За първия от тях „Длъжен ли е съдът да обсъди всички наведени от страните възражения, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като изложи съображенията си, поради които прави своите крайни изводи?” се твърди противоречие с практиката на ВКС – Решение № 138 от 13.05.2014 год. по гр.д. № 5715/2013 год.; Решение № 331 от 19.05.2010 год. по гр.д.№ 257/2009 год. на IV г.о. и Решение № 65 от 16.07.2010 год. по гр.д.№ 4216/2008 год на IV г.о.
Вторият въпрос е формулиран така: „Може ли съдът да преиначава свидетелски показания или да обсъжда избирателно само части от тях, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти?”. Касаторът го свързва с противоречие с Решение № 69 от 09.07.2015 год. по гр.д. № 1582 /2014 год. на ІV-то г.о. на ВКС.
Третият въпрос е: „Може ли съдът да определи предмета на делото и да се произнесе въз основа на обстоятелства, на които страната се е позовала в исковата молба, респективно въззивната жалба и може ли съдът да разгледа по своя преценка и факти, с които не е сезиран? Ограничени ли са правомощията на решаващия съд до произнасяне по повдигнатия спор само в предметната рамка на заявените искания и възражения на основата на твърдяни факти и обстоятелства?”. При произнасянето от САС по този въпрос се твърди противоречие с практика на ВКС, обективирана в Решение № 124 от 24.03.2011 год. по гр.д.№ 882/2010 год.; Решение № 347 от 24.11.2015 год. по гр.д. № 1530/ 2015 год. на ІІ-то г.о.; Решение № 202 от 27.02.2015 год. по т.д. № 4123/2013 год.
Приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК касаторът свързва с произнасянето по въпросите: „1./ Следва ли да се приеме, че ответникът по делото вече не поддържа изрично заявени в исковата молба възражения, в случай че същите не са повторно заявени в отговора на въззивната жалба?; 2./ Могат ли свидетелски показания, които пресъздават изявления на страната за неизгодни за нея факти, изразени извънсъдебно, да се приравнят на направено от страната признание за осъществяването на неизгоден за нея факт в рамките на исковия процес?
Становището на настоящия съдебен състав, че не налице което и да е от основанията по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационен контрол, произтича от следното:
Решението не е очевидно неправилно. Въззивният съд се е произнесъл в рамките на спора с който е бил сезиран, като подробно е мотивирал доказаността на фактите на които са се позовали страните при спазване правилата на доказателствената тежест и изводите му не са в разрез с формалната логика. Вярно е, посоченото в изложението, че е възможно и сумата по записа на заповед да бъде платена въз основа на решението по настоящия иск и паралелно предварителният договор да бъде обявен за окончателен. Но това не е самостоятелно основание съдът да отхвърли иска. Обезпечаването от заемателя на изпълнението на паричното му задължение, чрез учредяване на две обезпечения – предварителен договор за продажба и запис на заповед, макар и плод на лоша преценка, не съставлява нарушение на закона. Същото касае и въведената от ответника-касатор теза, че записът на заповед е обезпечил връщането на полученото от него капаро при неизпълнение на продажбената сделка. В този случай отново би се касаело за двойно обезпечение предвид факта, че приобретателят би разполагал със способа по чл.19 ал.3 ЗЗД. Т.е. при наличието на две хипотези за такова дублиращо обезпечение, съставът на САС е приел въз основа на гласните доказателства за по-достоверна първата и за недоказана втората от която би черпил права издателят-касатор. Това е въпрос на доказаност на обстоятелствата, а не за наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК.
Не е налице и приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съдебният състав счита, че посочените от касатора въпроси не отговарят на критериите за правни такива, съобразно селективните критерии, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. Те са риторични (може ли съдът да преиначава показания и да обсъжда фактите избирателно) и по естеството си съставляват облечени във въпросителна форма твърдения за допуснати от съда нарушения на процесуалния закон при обсъждане на събраните доказателства и при определяне предмета на спора. Отговорът на въпроса дали съдът може да стори това би бил еднозначно отрицателен, но дали действително го е сторил е въпрос по същество, който хипотетично би бил предпоставка по чл.281 т.3 ГПК. Наличието на тази предпоставка не се извършва във фазата по чл.288 ГПК,
С представянето на отговора по чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация не е поискал разноски, доказателства за сторени такива не са представени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 186 от 22.01.2019 год. по гр.д.№ 2920/2018 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.