О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 15.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на десети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1479/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. Й. Й. и Р. К. Г. са обжалвали въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 121 от 26.05.2009г. по гр.д. № 34/2009г. по допускане на делбата.
Касационната жалба е подадена в срок и е приподписана от адвокат, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение е оставено в сила решението на Д. районен съд № 336 от 20.11.2008г. по тр.д. № 539/2008т.
Въззивният съд е приел, че сградата, предмета на делбата е построена в съсобствено дворно място и на основание чл.92 ЗС също е съсобствена между страните. По правоизключващото възражение на ответниците съдът е изложил съображения , че не е доказано твърдението за владение в продължение на десет години, необходимо, за да настъпят последиците на давността.
Следователно основният въпрос, имащ значение за крайният изход на делбеното производство е дали са доказани предпоставките на придобивната давност, на която са се позовали ответниците твърдейки, че с оригинерното придобиване на собствеността от тях са отпаднали правата на съсобствениците, придобити на основание чл.92 ЗС.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – не е изследвал придобивното основание за собственост на всяка от вещите , предмет на съдебната делба и е приел, че не може да се определи с точност началната дата на десетгодишната давност , без да обоснове изводите си със свидетелски показания, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа се също така, че решението е постановено в противоречие със съдебната практика – ППВС 5/72г. и решение № 1377/1972г. на ВС, ІІ г.о.. И двете решения обаче засягат разпоредбите, уреждащи вътрешните отношения между съпрузите във връзка с режима на съпружеската имуществена общност по отменения СК от 1968г. и нямат приложение в отношенията им с трети лица. В случая спорът не е бил затова дали е възникнала съпружеска имуществена общност, а дали е опровергана презумпцията на чл.92 ЗС по отношение на изградената в съсобствения имот сграда. По повод единственото правоизключващо възражение на ответниците съдът се е произнесъл по елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл.79 ЗС и тежестта на доказването им в процеса, но въпроси свързани с тълкуването на тази правна норма не са поставени в изложението за допускане на касационното обжалване. С ТР 1/2009г. ОС ГК и ТК на ВКС се прие, че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК следва да бъде формулиран ясно и точно правен въпрос, който е значение за делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съответно непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 121 от 26.05.2009г. по гр.д. № 34/2009г. по допускане на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: