О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 24.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.03. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1041/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от ”М”ООД гр. Г., ч. адвокат Н с вх. №10092/25.09.2009 год. на Окръжен съд гр. В. срещу решение от 18.08.2009 год. по в.гр.д. №566/2009 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение №318 от 28.04.2009 год. по гр.д. №2660/2008 год. на Великотърновския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от В. к. гр. В. против касатора иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД за опразване на отдаденото под наем помещение- фурна на един етаж със застроена площ от 300 кв.м., находяща се в с. С.. Районният съд е приел, че касаторът- ответник не е възпрепятствал ползването на наетия имот от ищцовата к. , защото след изтичане на срока по наемния договор, са й предадени ключовете от него. С обжалваното решение от 18.08.2009 год. по в.гр.д. №566/2009 год. на Великотърновския окръжен съд е прието, че не е доказано от ответника предаването на ключовете от наетото помещение, поради което след отмяна на първоинстанционното решение, предявеният от кооперацията иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД е уважен.
Касаторът ”М”ООД гр. Г. твърди, че, обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всички основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Навежда довода, че предаването на ключовете от ответника е доказано от показанията на всички разпитани по делото свидетели. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно разрешаването на материалноправния въпрос за задължението на наемателя да върне отдадената под наем вещ е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, както и основателността й по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е формулирал точно и мотивирано общото основание за достъп до касация, така както го задължава чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.3 ГПК. За посочване на това водещо основание за селектиране на касационната жалба не е достатъчно да се позове на разрешаването на общия правен въпрос за задължението на наемодателя за връщане на отдадената под наем вещ, а трябва да посочи конкретното произнасяне на съда по това общо задължение и дали то е извършено при наличие на някои от допълнителните основания за достъп до касация тези по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Не е налице и допълнително подържаното основание за селектиране на касационната жалба, а именно разрешаването на въпроса за задължението на наемателя за връщането на вещта да е от значение за развитие на правото. В това основание законодателят е посочил наличие на две предпоставки, дадени в комулативна връзка. Произнасянето по въпроса за абстрактното задължение на наемателя за връщане на вещта не е от значение за развитие на правото. Нормата на чл.233 ал.1 ЗЗД е ясна и категорична и не се нуждае от корективно тълкуване. По нея има и изключително богата и непротиворечива съдебна практика.
При това в конкретния случай уважаването на иска от въззивната инстанция се дължи на упражняване на суверенното право на съда да кредитира събрания по делото доказателствен материал, довело до различно възприема на конкретната фактическа обстановка. Тя не е предмет на установяването й от касационната инстанция, която е съд по право , а не по фактите. А що се отнася до евентуални процесуални нарушения, те не биха могли да бъдат основания за достъп до касация. Те се съдържат в нормата на чл.281, т.3 ГПК като основания за касационно обжалване, по които съдът се произнася във фазата по разглеждане на касационната жалба по същество, но не и тази по допускане на касационно обжалване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.08.2009 год. по в.гр.д. №566/2009 год. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: