О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 08.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети и трети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 31 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4809/30. Х..2008 г. на „Т” ООД-гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. В от АК-Пловдив, против решение № 335 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 10.ІХ.2008 г., постановено по гр. д. № 269/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 23 на Пловдивския ОС от 11.І.2008 г. по гр. д. № 426/06 г. С оставеното в сила решение на първостепенния съд по иска на съдружника „Т” ЕООД-гр. Пазарджик с правно основание по чл. 74 ТЗ, като незаконосъобразни, са били отменени взетите решения на проведеното на 2. Х.2006 г. Общо събрание на съдружниците в „Т” ООД-гр. Пловдив, както следва: 1/ Решение за освобождаване на Б. Г. Ч. като управител на това ООД; 2/ Решение за избирането на В. Т. Г. като нов управител на същото д-во.
Оплакванията на касатора „Т” ООД-гр. Пловдив са за постановяване на атакуваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания по текста на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което търговецът претендира отменяването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд или, алтернативно, постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът на съдружника „Т” ЕООД-гр. Пазарджик с правно основание по чл. 74 ТЗ да се отхвърли – като неоснователен и недоказан, вкл. ведно с присъждане на направените от настоящия касатор в трите инстанции съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване, касаторът „Т” ООД-гр. Пловдив поддържа, че разглеждането на неговата касационна жалба по същество било наложително, защото с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по три въпроса, всички имащи значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, без те да са намирали досега „подобаващо отражение в съдебната практика”:
1/ Досежно това, че изричното пълномощно, дадено по реда на чл. 65, ал. 3 ТЗ, изключвало възможността лицето, представляващо дружеството по закон, да го представлява като съдружник в Общото събрание на друго д-во;
2/ Доколко нарушаването на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЗД представлява „самостоятелно и достатъчно основание” за отмяна на решенията на Общото събрание, т.е. без да се изисква те едновременно да противоречат на устава или на закона;
3/ За правото на прокуриста да представлява едно д-во в Общото събрание на друго, в което първото участва като съдружник, както и същият да може да свиква Общо събрание на съдружниците в онова д-во, чиито прокурист е.
Ответното по касация „Т” ЕО. – гр. П. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта, нито по основателността на жалбата, подадена от „Т” ООД-гр. Пловдив.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на „Т” ООД-гр. Пловдив да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, тъй като в случая не е било надлежно обосновано приложното поле на касационното обжалване. Съображенията за това по-конкретно са следните:
От общо релевираните от касатора три въпроса, същественият материалноправен /т.е. онзи, който е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд/ е само вторият – досежно нарушаването на императивното изискване на чл. 139, ал. 1 ЗЗД за отправяне на покана до съдружниците , който обаче не отговаря на кумулативното изискване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК да е релевантен не само за точното прилагане на закона, но и да е от значение за развитие на правото въобще. Същият отдавна е безпротиворечиво разрешаван в практиката на съдилищата в Републиката, отнасяща се до отмяната на решенията на общите събрания на корпоративните общности /не само търговски д-ва, кооперации, но и юридически лица с нестопанска цел/. В този смисъл: Р. № 1427/11.VІІ.1995 г. по гр.д. № 2486/93 г. по описа на ВС /до 1996 г./, V-то г.о.; Р. № 1/24.І.1996 г. по гр.д. № 163/95 г. по описа на ВС /до 1996 г./, V-то г.о.; Р. № 1070/10.VІ.2002 г. по гр. д. № 1956/01 г. по описа на ВКС, V-то г.о.; Р. № 224/28.ІІІ.2007 г. по т.д. № 1093/2006 г. по описа на ВКС,1 ТК, ІІ-ро отд. Що се отнася до останалите два въпроса, сочени в изложението на касатора, те не са съществени в горепосочения смисъл, а имат изцяло хипотетичен характер и затова по никакъв начин не обосновават наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от „Т” О. – гр. П. въззивно решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 355 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 4-ти с-в, от 10.ІХ.2008 г., постановено по гр. д. № 269/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 31 по описа за 2009 г.