2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 23
София, 01.02.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 60286/2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
С решение № 4052/19.10.2015 г. по гр. д. № 737/2015 г. на Варненския районен съд е отхвърлен иск на [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място], за установяване на вземане в размер на 22 311.45 лева, претендирано като сбор от части от неплатени остатъци от фактурирано с три фактури възнаграждение за приети строителни услуги по доставка и монтаж на врати, удостоверено в оспорена заповед за изпълнение, ведно със съответните акцесорни последици.
Това решение е отменено частично с решение № 249/14.04.2016 г. по в. т. д. № 80/2016 г. на Варненския окръжен съд и е признато за установено, че вземането на заявителя се дължи в размер на 713.80 лева, съответен на 50% от подлежаща на възстановяване гаранционна удръжка от възнаграждението на изпълнителя в общ размер от 1 427.60 лева по чл. 8.1 от договора, на осн. чл. 266 от ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 28.11.2014 г. до окончателното изплащане на дълга; първоинстанционното решение е потвърдено в останалата отхвърлителна част и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ответника за първата инстанция в размер до 1 539.51 лева; ответникът е осъден да заплати на ищеца 130.35 лева, представляващи съразмерна на основателната претенция част от направените разноски за издаването на оспорената заповед за защита в първа и въззивна инстанции, както и 1 442.71 лева, представляващи съразмерна на неоснователната претенция част от направените разноски за въззивното обжалване.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба на [фирма] с искане то да бъде отменено поради наличие на касационно отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК.
От [фирма] е получен отговор със становище за недопустимост на касационната жалба и недопускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу въззивно решение, което не е изключено от касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК и е допустима.
След образуване на касационното производство, от [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от Н. Р. Г., е подадена молба вх. № 705/20.01.2017 г. с правно основание чл. 233 ГПК за отказ от иска поради постигнато с ответника споразумение, копие от което е приложено към молбата.
Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., като взе предвид подадената молба и на основание чл. 233 ГПК намира, че постановеното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение в отхвърлителната част на иска следва да бъдат обезсилени, а образуваното касационно производство следва да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 249/14.04.2016 г. по в. т. д. № 80/2016 г. на Варненския окръжен съд и решение № 4052/19.10.2015 г. по гр. д. № 737/2015 г. на Варненския районен съд в потвърдената отхвърлителна част, поради отказ от иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 60286/2016 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о. /ІІ-ро т. о./
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в 7-дневен срок от получаване на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: