ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23
София, 10. януари 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4531 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 136/03.04.2013 на Добричкия окръжен съд по гр.д. № 130/2013, с което е потвърдено решение № 126/14.12.2012 на Генералтошевския районен съд по гр.д. № 194/2012, с което са отхвърлени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволна от решението е касаторката Р. И. М., представлявана от адв. С. Р. от Д., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за разпределението на доказателствената тежест по иск за признаване незаконността на уволнението, когато то се оспорва с твърдения за неравно третиране и длъжен ли е съдът да се произнесе изрично и с какъв акт по съществуването на основание да се приеме наличието на дискриминация и необходимостта ответникът да докаже липсата на неравно третиране и по материалноправните въпроси за неравното третиране при уволнение и в другите отношения между работник и работодател, както и по допустимостта на пряка дискриминация с легитимна цел, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Ц. д. г., [населено място], [община] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника на половин длъжност като „готвач” и на половин длъжност като „помощник-възпитател” по безсрочен трудов договор. През месеците януари и февруари 2012 г. ищцата поднася на децата храна с мръсни чехли, които ползва извън помещенията и в мръсно работно облекло. През месец февруари на два пъти поддържа неправилно печките в занималнята, като допуска температурата да падне до 12 – 13 градуса, което е с 5 – 6 градуса под допустимия минимум и отказва да зарежда с дърва за поддържане горенето в свободните от занятия помещения и е спряла водата в тоалетните. През месец март не изплаква добре и пропуска да дезинфекцира съдовете за хранене на децата. Не е почиствала и дезинфекцирала ползваните от децата тоалетни в края на деня и не е изтупвала спалното бельо на децата, както и не е почиствала и дезинфекцирала подовете, играчките, масите, столовете, леглата и шкафчетата на децата преди ежедневния им прием. Имало е и случай да седи продължително време да си почива в кукленския кът на децата. За констатираните нарушения са искани обяснения, каквито ищцата не е дала, поради което е уволнена дисциплинарно с оспорваната Заповед № 02/30.03.2012. Въззивният съд е приел, че оспорваното уволнение не е извършено при пряка дискриминация, тъй като проверките на работата на ищцата не са извършвани с цел осъществяването на тормоз и в последна сметка уволнението й, работата на помощник-възпитателите е контролирана ежедневно, а забележките към ищцата са резултат от несправянето й с възложената работа. Постоянният контрол не е дискриминация, доколкото той се осъществява в равна степен по отношение на всички, а констатираните нередности са удостоверявани и от другата изпълняваща длъжността помощник-възпитател само като факти. По делото няма дори твърдения ищцата да е установила нередност, извършена от друг и да е отказано удостоверяването й като факт. На ищцата са отправяни забележки да не влиза в занималнята само доколкото пречи на провеждано в момента учебно занятие между 9 и 9,30 часа и не съставлява неравно третиране с другата помощник-възпитателка.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че работникът е третиран неравно, ако при сходни по количество и тежест дисциплинарни нарушения на други работници не е наложно или е наложно по-леко дисциплинарно наказание, а неравното третиране вън от наказването за извършени нарушения на трудовата дисциплина може да бъде предмет на отделно изследване. Съдът не е приел, че ищцата е третирана неравно като са й отправяни забележки, че пречи на провеждано в момента учебно занятие, но това неравно третиране има легитимна цел. Обратното съдът е посочил, че отправените забежки имат основание и ако на други не са правени такива забележки, то е защото те са изпълнявали задълженията си в подходящото време и по подходящия начин, а не са създавали затруднения при провеждането на занятие с децата.
Ответникът по жалбата Ц. д. г., [населено място], [община] не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 136/03.04.2013 на Добричкия окръжен съд по гр.д. № 130/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.