О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№23
гр. София, 10.01.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2243 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 27 от 23.02.2017г. по гр.д. № 550/2016г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение 445 от 15.07.2016г. по гр.д. № 1379/2014г. на Кюстендилски районен съд за осъждане на [община] да отстъпи на К. И. И. собствеността и предаде владението върху притежаваните от него в съсобственост с наследниците на К. И. Вампирски 1/6 ид.ч. от недвижим имот пл. № 3198 в кв. 274 по плана на [населено място] от 1965г., с площ 287кв.м., празно незастроено място, понастоящем съставляващ част от поземлен имот с идентификатор 41112.503.1042 по КККР на [населено място], целия с площ от 1754 кв.м., която площ от 287 кв.м. е повдигната в жълт цвят и е обозначена с буквите А-В-С-Д-Е на скица № 1 към заключението на в.л. Г. от 14.05.2015г.
Касационната жалба е подадена от [община]. Заявени са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. За обосноваване достъпа до касационно обжалване са поставени правни въпроси, които касаторът намира, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1/ допустимо ли е да се предяви иск по чл. 108 ЗС за ревандикиране на идеална част от съсобствен недвижим имот; 2/ допустимо ли е по иск по чл. 108 ЗС относно идеална част от съсобствен имот, тази идеална част да се обособява в реална част от имота.
Ответникът по жалбата К. И. И. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по ревандикационен иск за идеална част от недвижим имот.
Между страните е постановено решение по гр.д. № 1344/2011г. на Кюстендилски районен съд, влязло в сила на 26.08.2008г., с което наследниците на К. Вампирски, сред които е ищеца К. И., са признати за собственици спрямо [община] на основание чл. 1 ЗВСОНИ на 1/6 ид.ч. от имот пл. № 3198 от кв. 274 по плана на града с площ 287 кв.м., представляващ празно, незастроено място, непредвидено за никакви мероприятия. Понастоящем, според кадастралната карта и регистри, имотът с площ 287 кв.м. представлява част от ПИ с идентификатор 42112.503.11042 с площ 1754 кв.м., записан като публична общинска собственост. Върху него са били монтирани два метални павилиона; през същата площ е изградено пътно платно за преминаване на МПС от [улица]към паркинга на поликлиниката. Според техническата експертиза площта от 287 кв.м. има лице от 14 кв.м., но не е достатъчна повърхнината й за обособяване на самостоятелно УПИ по см. на чл. 19, ал.1 ЗУТ; това може да бъде сторено по реда на чл. 19, ал.3 ЗУТ.
Въззивният съд е приел, че преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на решението по установителния иск за собственост препятства възможността правото на собственост на ищците да се оспорва въз основа на факти, възникнали до приключване на устните състезания в инстанцията по съществото на спора. Поради това съдът е счел, че доводите на ответната община за липса на предпоставки за реституция, не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство. Зачитайки влязлото в сила решение съдът е приел, че 1/6 ид.ч. от имота е собственост на наследниците на К. Вампирски; установил е също така, че имотът се ползва изцяло от [община]. Тези предпоставки са достатъчни за уважаване на ревандикационната претенция.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива липсват.
Първият правен въпрос касае възможността предмет на ревандикационен иск да бъде идеална част от съсобствен недвижим имот. На първо място, възражение в тази насока не е повдигано от касатора в хода на производството, поради което липсват изрични мотиви на съда за допустимостта на такава претенция. Следователно, това не е въпрос, който е разгледан в обжалвания акт. От друга страна, според съдебната практика съсобственикът може да търси защита по чл.108 ЗС и срещу друг съсобственик, който владее имота. Именно в този смисъл, а не в обратния, е приложеното от касатора решение № 15 от 12.087.2012г. по гр.д. № 1299/2010г. на І г.о.
Вторият правен въпрос е дали е допустимо по иск по чл. 108 ЗС относно идеална част от съсобствен имот, тази идеална част да се обособява в реална част. Въпросът изобщо не е свързан с решаващите мотиви на съда и поради това е неотносим към изхода на спора. Съдът по никакъв начин не е мотивирал някакво превръщане на идеалната част в реална. Стоял е въпросът дали цялата съсобствена площ от 287 кв.м. може да бъде обособена в самостоятелен урегулиран поземлен имот, но това е нещо различно. Несъответни на данните по делото са твърденията, че скицата на вещото лице посочва реално местоположение на идеална част; скицата сочи местоположението на съсобствените 287 кв.м. в сега съществуващия по-голям имот от 1754 кв.м. според кадастралната карта.
По изложените съображения следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 23.02.2017г. по гр.д. № 550/2016г. на Кюстендилски окръжен съд по касационната жалба на [община].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: